Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трите кралици на Доницети в оперната вечер по програма „Христо Ботев“

Джойс Ди Донато в ролята на Мария Стюарт (вдясно) и Елза Ван Ден Хевер – кралица Елизабет в сцена от „Мария Стюарт” на Метрополитън опера.
Снимка: metopera.org

В съботната вечер програма „Христо Ботев“ трябваше да излъчи директно поредното традиционно съботно матине, което Метрополитън опера предлага на меломаните от целия свят. Както вече е добре известно, на 12 март кметът на град Ню Йорк обяви извънредно положение поради заплахата за здравето на населението, свързана с епидемията от коронавирус. В Ню Йорк бяха забранени всички събития, на които присъстват повече от 500 души, вследствие на което ръководството на Метрополитън опера обяви, че всички спектакли на театъра са отменени до края на сезона. За щастие екипът на Мет е направил резервни записи на спектаклите от текущите постановки и предостави на Европейския съюз за радио и телевизия запис на „Мария Стюарт“ от Гаетано Доницети от 19 януари 2013 година, който може да слушате на 9 май от 20 часа.
В ролите са Джойс Ди Донато като Мария Стюарт, Елза ван дер Хейвър като Елизабет, Матю Поленцани като Робърт Дъдли, Матю Роуз като Джордж Талбът, Джошуа Хопкинс като Лорд Уилям Сесил, Мария Цифчак като Анна Кенеди. Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини.

В „Мария Стюарт“ историята е слабо базирана на живота на Мария I Стюарт, кралица на Шотландия, а по-късно кралица на Франция като съпруга на Франсоа II. Мария Стюарт е претендентка и за английския престол, но заради предполагаемото си участие в заговори срещу Елизабет I, е осъдена за държавна измяна и е екзекутирана. В реалността двете кралици никога не са се срещали.

След като гледа пиесата на Шилер, Доницети се свързва с известния либретист Феличе Романи, който през 1830 е написал либретото за „Анна Болейн“. След феноменалния успех на заглавието композиторът иска отново да привлече Романи, защото желае силна и въздействаща тематика за творбата си. Либретистът отбягва това предложение, тъй като в този момент не иска да пише за театри.

Доницети се свързва с Джузепе Бардари – 17-годишен студент по право, без никакъв предишен опит. Той работи в близък контакт с композитора, който му дава точни наставления и дори сам пише някои сцени. Бардари разчита и на брилятния превод на Шилеровата творба, направен от Андреа Мафей. Принуден да премахне почти всички политически и религиозни препратки от пиесата и да намали броя на действащите лица от 21 на 6, в либретото той добавя любовната история на Мария Стюарт и Робърт Дъдли I граф на Лестър, фактологически недоказана.

Либретото описва и измислената среща между Мария и Елизабет чрез много драматична конфронтация. Тя е изключително нужна за драматургичната структура както на пиесата, така и на операта и е отражение на сблъсък, останал в историята, запечатан в писмата, които кралиците са си изпращали.

Образът на Мария Стюарт е много привлекателен и експлоатиран в различни произведения на изкуството.

Двайсет години след пиесата на Шилер, през 1820 Уолтър Скот пише историческия роман „Абатът“, а малко повече от век по-късно на книжния пазар излиза биографичен роман от Стефан Цвайг.

Сред най-старите познати творби е епическата поема от края на 14-ти век – „Вълшебна кралица“ на Едмънд Спенсър, която включва и алегорично представяне на конфликта между Мария Стюарт и Елизабет I.

Йосиф Бродски също е вдъхновен от шотландската кралица и пише своите „Двадесет сонета за Мария Стюарт“. 

Освен Шилер, пиеса има и Максуел Андерсън от 1933, а сред известните музикални творби, посветени на живота на Мария Стюарт, е вокалният цикъл опус 135 на Роберт Шуман.

Примерите от кинолентите са много, но един шедьовър заслужава специално внимание – „Mary of Scotland“ от 1936 с Катрин Хепбърн в главната роля. Други известни кино продукции са от 1959 с Мария Мобан Роже Коджио и от 1971 с Ванеса Редгрейв.

Съдържание на операта „Мария Стюарт“ от Гаетано Доницети

Във втората част на предаването ще прозвучи фрагмент от легендарен запис на „Анна Болейн“, с участието на Джоун Съдърланд, Сузане Ментцер, Самюел Рейми, Джери Хадли, Бернадет Манка ди Ниса, хора и оркестъра на Уелската национална опера под палката на Ричард Бонинг.

Музиката, която може да слушате на финала на оперната вечер е от „Роберто Деверьо“. В ролите са Бевърли Силс, Роберт Илошфалви, Питър Глосъп, Бевърли Уолф, Кенет Макдоналд, Дон Гарард, Гуин Хоуел, Ричард Ван Алън. Солистите, Амброзианския оперен хор и Кралската филхармония дирижира Чарлз Макерас.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Търсачът на автентична музика от цял свят - Ангел Демирев, с авторски концерт в БНР

На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..

публикувано на 03.11.24 в 08:25
Жорж Претр дирижира Виенската филхармония на Новогодишния концерт (1 януари 2010 г.) в Музикферайн, Виена, Австрия.

Дирижира Жорж Претр

В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..

публикувано на 02.11.24 в 08:05

Напусна ни внезапно маестро Драгомир Йосифов

Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...

публикувано на 31.10.24 в 15:09

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2024 г.

1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..

публикувано на 31.10.24 в 10:25

Как дигиталната музика промени музикалния бизнес?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..

публикувано на 30.10.24 в 11:36