Както неведнъж съм настоявал (напоследък отново покрай актуалните проекти на Ахмед Аг Каеди и Азиза Брахем), африканските ритми винаги са били бъдещата световна мания. Бъдеща, но не скорошна. А новите девет изпълнения в актуалния албум Tamotait на туарегския квинтет от Мали Tamikrest са поредното доказателство за неизчерпаемия откъм идеи Черен континент. С чисто сърце и спокоен ум вече мога да наредя Османи Аг Моса и Агали Aг Мохамедин, които са в основата на формацията, до именити техни сънародници като китариста Лоби Траоре, майстора на кора (тоест 21-струнната западноафриканска арфа) Тумани Диабате, бащата на пустинния блус Али Фарка Туре, Хабиб Койте, Коканко Сата, Уму Сангаре, Салиф Кейта, Амаду Багайоко, Мириъм Думбиа, Бубакар и Рокиа Траоре, до флагманите на направлението „пустинен блус“ Tinariwen и Terakaft, както и до много, много други, дали на света по-различния му саундтрак.
Не бива да се пропуска и фактът, че именно Мали, бивша френска колония, която е 11 пъти по-голяма от България и е с форма на пясъчен часовник, е точният хронотоп, акуширал раждането на блуса. Затова смело лепя „дезърт блус + малийски рок“ като етикет върху звученето на Tamikrest. То просто е в ДНК-то на тези изпълнители, типични чеда на това странно и екзотично място на планетата – Субсахарска Африка. Сурова пустош, населявана от страховитите туареги, наричани рицари на пустинята, и от небезизвестните догони, сътворили най-озадачаващите митове за произхода на света - затворена племенна общност, съхранила архаични и уникални вярвания, митология, култура, бит и шаманистична организация на социума. Територия, прорязана от древни пътища, по които са пъплели робски кервани в ритъма на камилите, натоварени със скъпоценни стоки. Следвайки музиката, можеш да разгледаш забранения някога и все още митичен град Тимбукту, да попаднеш в невероятния свят на огромни глинени джамии и малки села-крепости, да се изправиш пред незабравимата гледка на скалния масив „Ръката на Фатима“, да се докоснеш до традиционното африканско изкуство в центъра на столицата Бамако, както и да се насладиш на круиз по река Нигер примерно, тъй като страната не граничи с море.
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света. Свирил под диригентството на Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, сър Невил Маринър, Кристиан Тилеман, в изяви с Оркестъра на Академията на St Martin in the Fields, Баварския държавен оркестър, Кралския..
В южния град Катания в китната Сицилия българската оперната певица Леонора Илиева покорява своите лични върхове. Тя се занимава с музика от дете, докато накрая не стига до висшето изкуство операта. Родена в град София, завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова. От..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей "Борис Христов" в София. В концерта създателката на инициативата – пианистката Венета Нейнска, ще си партнира на сцената с младия виолончелист Сион Найман. Талантливият музикант е студент в..
Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..
Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg