"Това, че в момента на рисуването аз не разбирам собствените си картини, не означава, че тези картини нямат смисъл; напротив смисълът им е толкова дълбок, комплексен и последователен, че неволно се противопоставя на простия логически анализ". Под тези размишления стои един от най-разпознаваемите подписи в историята на изкуството. Този на Салвадор Дали, един от най-продуктивните и многостранни таланти на 20-те години на ХХ в., както и може би най-известния сюрреалист.
"Сюрреализмът, това съм аз!" – казва Дали, който никога не е страдал от излишна скромност и винаги е бил майстор на самоизтъкването.
Запомнен най-вече с живописта си, в хода на дългата си и изключително успешна кариера Дали се обръща към скулптурата, графиката, модата, рекламата, писането и киното, където се помнят колаборациите му с Луис Бунюел и Алфред Хичкок (не по-малко интересни са взаимоотношенията му с Уолт Дисни. Дали смята анимацията за артформата на бъдещето, която в пълнота ще изразява абстрактните виждания на художниците).
Неотделима от образа на Дали е екстравагантната му персона и ролята му на пакостлив провокатор, наред с неоспоримата му техническа виртуозност. И ако ранните му творби със засиления им интерес към органичната морфология го родеят с другите двама прочути испанци – Пабло Пикасо и Хуан Миро, по-късните му работи изразяват преклонението му пред класическото изкуство и Ренесанса, което улавяме в хиперреалистичния стил и религиозния символизъм, заложен в тях.
Обсесивните теми за еротизма, смъртта и гниенето преобладават в работите на Дали. Той синтезира и предава художествена форма на психоаналитичните теории на времето си. Безочливо използвайки автобиографичен материал и детски спомени, работите на Дали изобилстват от фетиши и животински изображения до религиозна символика.
В деня на 116-ата годишнина от рождението на Дали чуйте интригуващ запис от Златния фонд на БНР, в който художникът Димитър Киров разказва как е присъствал и участвал в артистична акция на Дали.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg