През 1876 г. Рихард Вагнер кани на първото издание на Байройтския фестивал. И до днес там се събират почитатели на класиката. Но те отиват не само заради музиката, а и заради традицията, уникалната акустика на театъра, специалната възможност да преживееш „от извора“ Вагнер – една от най-творческите, влиятелни и противоречиви личности в културната история на човечеството.
В предаването „На опера в събота“ на 16 май от 20 часа ще чуете документален запис от 26 юли миналата година на спектакъл на „Лоенгрин“ от прочутия Вагнеров фестивал под палката на Кристиан Тилеман.
„Лоенгрин“ се появява на бял свят в края на март 1848 г. Първоначално Вагнер завършва третото действие, после първото и второто, накрая идва ред и на въведението. Творбата е приета в репертоара на Дрезденската опера, където композиторът е диригент, но премиерата е на 28 август 1850 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист и без присъствието на автора. Макар и невероятно, но през това време Вагнер е в изгнание в Швейцария поради участието си в Дрезденското въстание от 1849 г. Той чува за пръв път операта си едва 11 години по-късно в постановка на Виенската държавна опера.
През 1850 г. в Лайпциг излиза от печат и неговото есе „Изкуството на бъдещето“, в което описва възгледите си за операта като „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), обединяващо и управляващо различните изкуства (музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография). Защото инструменталната музика, според него, достига своя апогей в последната Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и всеки процес след това е възможен само с изразните средства на всички изкуства. От позиция на днешния век могат да се открият някои пророчески аспекти в тази философия, като се имат предвид някои съвременни синтезни форми на изкуството.
Либретото е на самия Вагнер, който проучва старинните „лебедови“ легенди. Сред първоизточниците за „Лоенгрин“ е поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах, известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“. Събитията в операта се развиват в град Антверпен през първата половина на Х в.
Изпълнителски състав:
• Лоенгрин – Клаус Флориан Фогт, тенор
• Хайнрих Птицелов, германски крал – Георг Цепенфелд, бас
• Елза фон Брабант, принцеса – Камила Нилунд, сопран
• Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – Фридрих Конечни, баритон
• Ортруд, негова съпруга – Елена Панкратова, мецосопран
• Кралски вестител – Егилс Силинш, бас
• Четирима брабантски рицари: тенори – Михаел Гнифке, Тансел Акзейбек; баси – Марек Райхерт, Тимо Рийхонен
Байройтски фестивален хор
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кристиан Тилеман
Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер
В южния град Катания в китната Сицилия българската оперната певица Леонора Илиева покорява своите лични върхове. Тя се занимава с музика от дете, докато накрая не стига до висшето изкуство операта. Родена в град София, завършва Националната музикална академия "проф. Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова. От 7..
Поредицата "Концерти с история" ще отбележи Международния ден на музиката – 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей "Борис Христов" в София. В концерта създателката на инициативата – пианистката Венета Нейнска, ще си партнира на сцената с младия виолончелист Сион Найман. Талантливият музикант е студент..
Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..
Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..
1 октомври Свири Германският симфоничен оркестър с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), "В една тъжа вечер" (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg