Светите Константин и Елена

публикувано на 21.05.20 в 09:19 | обновено на 21.05.20 в 12:24

На този ден църквата почита светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. Повече за тяхното дело разказва в "Нашият ден" Пламен Сивов от сайта pravoslavie.bg.

"Този празник е изключително важен за Православната църква и не само. Император Константин е роден през 280 г. Тогава в империята има много междуособни борби и проблеми. В тогавашния исторически момент култът към императора е бил задължителен, а християните са били гонени и преследвани. Константин слага край на всичко това. И това е може би една от най-големите му заслуги към Църквата, заради която той е наречен равноапостолен. 313 година е Миланският едикт. Той е крайъгълен камък, но не само като формален акт, а въобще като преобръщане на цялостното отношение към християните.

При провъзгласяване на някоя личност за свята Църквата се ръководи от личния живот и добродетели. Има обаче фигури, които са с огромно влияние върху съдбините на големи маси хора. Няма много исторически податки за това какъв човек е бил Константин като вярващ и като християнин. Но неговото влияние върху съдбата на Църквата е толкова ключово, че тя го причислява към апостолите. Император Константин превръща християнството първо в призната в империята, а после и в ключова вяра. Той е организирал Първия вселенски събор, присъствал е, вземал е отношение по ключови богословски въпроси, като човек високообразован и с дълбоко разбиране за философията на християнството.

Разговор на Александър Райчев с Пламен Сивов в ''Нашият ден''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушки. Вярва се, че Елена и Константин носят градушката в чувал. Това е денят на игрите върху огън - нестинарството - запазено и досега в някои райони на Странджа. Празникът започва няколко дни преди деня на Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също и с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е подготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта се запалват и всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния ритъм. Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около тях се извиват хората, а начело са икони на светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите – най-често жени. Вярва се, че иконата на светците ги предпазва от огъня. Те изпадат в транс и в това състояние и често изричат пророчески думи – гадаят бъдещето, общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният танц траят минути. След това всички се събират на общата трапеза на курбан. В този ден празнуват всички, които носят имената Константин, Костадин, Елена, Елка и т.н.