А сега накъде? Как ще изпратим випуск 2020

Ще бъде ли изпратен достойно Випуск 2020? Всяка година в края на май дванайсетокласниците се прощават с училище. Ритуалът, който ознаменува навлизането им в зрелостта, е важен както за тях, учителите, съучениците и близките им, по някакъв начин и за всички ни като общество. 

Дали защото ни кара да си спомним собствената си младост, или защото днешните зрелостници са утрешните лидери, ритуалът е важен и дължим на децата това символично навлизане в живота на възрастните. 

Известно е, че във всички култури навлизането в зрелостта се отбелязва с различни ритуали, и ако те бъдат пропуснати, самото порастване не може да се случи. Живеем в технологична епоха, но нуждата от подобни "инициационни практики" е тук. 

Пандемията и извънредните мерки показаха истинския смисъл на абитуриентското изпращане, отвъд суетата на пищните тоалети и луксозните автомобили. Смисълът му е в традицията, в ритуала – онова социално лепило, което укрепва връзките и приемствеността между поколенията.

Защо стана така, че молове и спортни зали отвориха, само 18-годишните не успяха да се простят с училището и опитите им да си организират изпращане бяха осуетени с полиция и крайни мерки?

Чуйте две ученички – Мина и Яна, които говорят за важността на традицията и тъгата от това да няма кой да те изпрати и да ти помогне да съпреживееш раздялата с училище.

Симона Бонева и Дарина Георгиева изпратиха писмо до МС с молба да бъде разрешено провеждането на изпращане на учениците от 12 клас за учебната 2019-2020 година в цяла България. Гласовете им поне ще ви убедят колко лишена от смисъл е тезата "младите не стават за нищо, те не умеят да се борят за нищо, по цял ден стоят вперени в телефоните си":