Една от откроимите разлики между София и европейските градове е липсата на велосипедна инфраструктура. По време на изолацията още повече хора се убедиха в достойнствата и ползите от придвижване с колело, въпреки това не изглежда в скоро време промяна на трафика да е възможна.
Има добри пожелания и тържествено откриване на велоотсечки, но велосипедна мрежа липсва и придвижването на колело в София продължава да е рисковано, а на много места и невъзможно. Има отделни отсечки, свързващи дадени точки, но няма условия за придвижване. От години има и граждански натиск и различни групи от години се борят за подобряване на условията.
Всички искаме по-зелен, свободен от автомобили, свързан и удобен за придвижване пеша и с велосипед град, а администрацията, която го управлява вече десет години, изповядва на думи същата философия.
"София продължава да бъде най-опасната столица в ЕС за втора година. В последните две години пътно-транспортните произшествия в града са се увеличили със 100 процента" – тази печална статистика сподели инж. Богдан Милчев от Института по пътна безопасност.
"Експертите, отговорни за развиването на транспортната инфраструктура на София в момента, са същите, които от 10 години не развиват тази мрежа. Продължава да има задкулисие в управлението на транспортната мрежа – каза Милчев.
Беше създаден консултативен съвет, който да работи за интересите на София, но този съвет се превръща в параван на проблемите на пътната безопасност, а не в коректив.
Проблемът са системните нарушители на пътя и за да им въздействаме, ни трябва нова философия на Закона за движение до пътищата.
За да се превърне велосипедът в култура на придвижване, ни трябва политика, но не на приказките, трябват конкретни действия – каквито няма.
Скоро ще ни се наложи да спасяваме града от афишираните му спасители", констатира Богдан Милчев.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg