Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян е най-големият музей в Средните Родопи. Създаден е от неговия патрон Стою Шишков през 1935 година. Родолюбив учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения. Повече за него и историята по създаването на музея ни разказват Александър Богутлиев и Анна Булгурова, екскурзоводи в музея.
Постоянната експозиция в Смолянския музей „Културно-историческо богатство на Родопите от древността до наши дни“ е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси „Праистория“, „Траки“, „Средновековие“ и Етнография, с експозиционни пояси „Традиционно облекло“, „Обреден реквизит“, „Традиционни занаяти“, „Родопска архитектура“ и „Традиции и съвременност“. Още с влизането в музея ни посреща голям портрет на освободителя на Средните Родопи полковник Владимир Серафимов.
На първия етаж може да видим и най-богатата колекция на ордени и медали в страната. В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на стоте чана ще ви очароват със своята музикална неповторимост.
Районът на Централните Родопи се отличава преди всичко с изявената си самостоятелност на развитие и с характерните особености на материалната и духовната култура на населението от праисторическата епоха. Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датира от епохата на късния палеолит. Това показват археологическите проучвания в района на хижа "Орфей" до град Девин. Най-интересното и съществено отличаващо района от другите етнокултурни райони през епохата на енеолита е керамиката, открита в при проучването на Ягодинската пещера.
В Смолянския музей пазят останки от некрополи, които са сигурен източник на за установяването на религиозната, социалната и етническата принадлежност на погребаните. Поради важното стратегическо положение и близостта на планината до сърцето на Османската империя са осъществени три вълни на масови помохамеданчвания. Въпреки оказаната съпротива на голяма част от родопчани е наложена новата религия. Но както траките езичници не приемат бързо и лесно християнството, а запазват част от езическите си обичаи, така и християните в Средните Родопи не приемат исляма изведнъж и изцяло, разказва Анна Булгурова.
В музея „Стою Шишков“ имат една от най-богатите колекции от народни облекла. Тя представя типологичното разнообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на ΧΧ век и е източник на многостранна информация за бита и традициите в Средните Родопи. Тук можете да видите до 17 носии, всекидневни и празнични, дори сватбени костюми от онова време. Родопската сватба е продължавала няколко дни, тъй като е дълъг цикъл от обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.
В Регионалния исторически музей в Смолян можете да видите пастирска дърворезба, ковачество, което е тясно свързано с рудодобива, медникарството, най-стария занаят на родопското население. В продължение на векове основен поминък на населението в региона е овцевъдството и свързаните с него занаяти, като тъкачество и много млекопреработването. С макети на къщи е представена родопската архитектура. В музея централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързващи с най-впечатляващите карнавални игри, които в стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка и за кукерите, които обикалят на Стара Марта.
В музея, по интересен начин за децата представят горските обитатели на Родопите.
След като разгледате Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Смолян, можете да се отправите към някоя от близките туристически забележителности: Каньона на водопадите, скалата Невястата, къщата-музей на унгарския поет и преводач на български народни песни, класическа и съвременна поезия Ласло Наги. Така че не губете време, а посетете тази част на Родопите.
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
В рубриката "Културни събития от деня" обръщаме внимание на предстоящото откриване на изложбата на Иван Нинов в арт галерия Vejdi. Тя ще бъде открита на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg