Когато тръгнах към Тайван, два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор бе оставил 3 млн. души без ток, а четирима бяха загинали, си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя с бедствието. Да, ама се оказа, че единствената природна стихия там съм аз. В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.
В България за далечната азиатска държава в Тихия океан не се знае почти нищо, освен надписа Made in Taiwan върху по-качествената електроника. По-любознателните може и да са чували за небостъргача „Тайпе 101” – най-високата страда в света, преди да бъде детрониран през 2010 г. Цената му от 1,7 млрд. долара продължава да респектира. Както и фактът, че 509-те му метра се изкачват с един от най-бързите асансьори в света – 90 етажа за 39 секунди, без задължителното гадене.
В Тайван са свикнали на бедствия, защото освен задължителните за мусонния период тайфуни, тук често „се разписват” и сериозни земетресения. Затова „Тайпе 101” има в основата си метална топка, наречена „дампер”, чиято японска технология позволява на небостъргача да понесе безметежно трус от 7 по Рихтер. За да угодят на ламтежа на туристите за „закачки”, стоманеното кълбо е превърнато в атракция. А след като се снимаш пред него, можеш да си купиш поредния кич – валчесто човече, кръстено „Дампер”.
89-ият етаж е изграден изцяло от идеално измити стъклени прозорци и подове, та непрекъснато щракащите японци да напълнят по няколко карти памет със снимки на Тайпе от птичи поглед във всички посоки. Но дори увековечаването не е оставено на самотек. Наниз от сладкарнички с бисквити във формата на високата сграда, магазини за сувенири и места, където да подпечаташ каквото имаш под ръка със специален щемпел, се редуват със специално измислени „възелчета за спомени”. На едно място, ако стъпиш върху специално квадратче, камера снима лицето ти и след 30 секунди то се озовава в колаж от физиономии върху картата на Тайван, на друго – подът и таванът са огледални (с нарочно предупреждение към дамите с поли). Там можеш да си направиш безброй селфита, при които пейзажите от града се пречупват покрай ухиленото ти лице или задни части.
В Тайпе моловете са толкова много и така препълнени, че можем да го наречем „столица на молците”. Разбира се, първите етажи на най-високата сграда също са огромен шопинг-център, в който да разпуснеш душа и портмоне, след като си се ошашавил от гледките най-горе.
На българина, в чиято държава единственото организирано нещо е организираната престъпност, в Тайван невероятната чистота и ред правят неизтребимо впечатление. Най-простият пример е трасето за автобуси в средата на осемлентовия булевард. Рейсовете си гонят разписанието и на никого дори не му минава през ума да си спести задръстването, като се намести в бързата лента, независимо колко скъпа кола кара. Е, за дисциплината силно спомагат и безпрекословно събираните глоби, които могат да разклатят всеки бюджет, въпреки средната работна заплата от 1600 евро на острова.
За справка: ако нарушите забраната да ядете, пиете или дъвчете дъвка в метрото, ще трябва да платите в тайвански долари равностойността на 300 евро. А ако нямате – да си ги излежите или отработите с общественополезен труд.
Свободолюбивият ми балкански дух се почувства малко по Оруел в споменатото вече метро. Също както в „1984” и там непрекъснато те „възпитават” с лозунги. След като надписите на китайски и английски те уведомят, че до следващата спирка има 4 минути и 45 секунди, трябва да слезеш от лявата страна и с кои линии има връзка, започва да тече „назиданието": "Отстъпвайте местата си на онези, които действително имат нужда от тях"; "Ако може пратете СМС, за да не пречите на околните с разговорите си"; "Когато ползвате електронни устройства, обръщайте внимание дали не сте заприщили пътя към вратата..." И най-потресаващото е, че хората „прихващат”. Щом се появят дядо с бастун или майка с количка, целият вагон скача да им предлага седалките си. И това далеч не се дължи на местната религия, смес от будизъм, конфуцианство и даоизъм, нито на наследството от холандци, испанци, португалци и японци, които са се „разписали” на острова.
На тайванците много им се иска да се обозначат на картата и като туристическа дестинация, макар засега посетителите да са главно японци, корейци и китайци от „континента” след затоплянето на отношенията между Пекин и Тайпе (предимно на икономически изгодна основа).
В четвъртия по големина град Тайнан, до който от Тайпе се стига за час и 40 минути с влак-стрела, са постигнали „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван. Шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите из града без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа „качи се - слез”, също безплатно.
Както стана ясно от моя разказ, рефренът не само в него, а и в цялата тихоокеанска държава, е „ред и правила, които се спазват от всички”. От резултата в Тайван е видно, че това не е чак толкова лошо...
Снимки Магдалена Гигова.
Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас . "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..
Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Фондация "Красива наука" организира множество любопитни събития в София, Видин и Монтана – какво и къде може да се види в последните дни на септември, разказва Любов Костова от фондацията. Науката отива на места, където не е била досега чрез поредица от уъркшопи и презентации. Днес и утре (24-25 септември) пътуващият фестивал ще бъде във Видин,..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg