„Трохи за мъртва птица“ – образи от моментите на преобръщане

„Сигурно се чете за по-кратко време от това интервю“ – засмива се Марий Росен към края на разговора ни за новата му поетична книга „Трохи за мъртва птица“. За сега стихосбирката съществува само в онлайн формат, макар и той успешно да показва хартиеното ѝ бъдеще. 

С режисьора, актьор, певец и (той самият не е сигурен, че трябва да се нарича така) поет се срещаме навън. Намираме скривалище от дъжда, но не и от шума, под чадъра на едно кафене, а градът активно участва в интервюто.

Кратките неозаглавени стихове в „Трохи за мъртва птица“ звучат свързано – сякаш Марий Росен доразвива едни и същи важни за него образи (птицата, камъка, сърцето), които присъстват и в предишната му дебютна книга „Каменните хвърчила“. 

Фокусът е върху момента на преобръщане – вътрешното става външно, външното се оказва отвътре, ръката е протегната към себе си. Текстът изглежда по-скоро „чист“, отколкото „изчистен“ – създава впечатлението, че се е появил точно толкова пестелив, точен и минималистичен, колкото го четем. В интервюто обаче Марий признава, че дълго работи над всеки от стиховете.