„Така правят всички жени“ – бисер от архива на Виенската държавна опера

Дори и най-великите творци зависят от съмишленици, които отключват истинския им потенциал. Това е може би основният урок, който трябва да научим от трите шедьовъра на Моцарт, които той създава само за четири години, съвместно с либретиста Лоренцо Да Понте. „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“, често са определяни като най-високите естетически постижения на композитора, но и на оперния жанр.

Запис на операта „Така правят всички жени“ от Волфганг Амадеус Моцарт от 6 февруари 2008 година можете да слушате в съботната вечер (20 юни от 20 часа) по програма „Христо Ботев“. Той е част от богатия архив на Виенската държавна опера.

В ролите са Барбара Фритоли като Фиордилиджи, Ангелика Кирхшлагер като Дорабела, Илдебрандо Д‘Арканджело като Гулиелмо, Франческо Мели като Ферандо, Лаура Татулеску като Деспина и Натале Де Каролис като Дон Алфонсо. Солистите, хора и оркестъра на Виенската опера дирижира Рикардо Мути.

В десетилетията след световните премиери на „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“ много професионални музиканти и почитатели на операта са пренебрегвали приноса на Да Понте, описвайки венецианския писател по-скоро като умен и работлив, отколкото като вдъхновен. Въпреки това е интересно да отбележим, че когато композиторът и неговият либретист са се срещнали за пръв път през 1783, Моцарт е бил този, който е онемял от възхищение към по-големия и тогава знаменит Да Понте. С около седем години по-възрастен, по това време Да Понте вече е признат за един от най-блестящите умове във Виена. 

„Така правят всички жени“ е сякаш аномалия в творчеството на Да Понте. Това е единият от двата му единствени оперни текста, които не са базирани върху вече съществуващ материал. Либретото на операта се явява не само последното му произведение в сътрудничество с Моцарт, но и последният му принос към културата на града, който го е направил знаменитост. Скоро след премиерата и смъртта на Йозеф II, преследван от злонамерени слухове, Да Понте е изпратен в изгнание от новия монарх – Леополд II. Той бяга в Лондон, където също е преследван заради дългове и арестуван. През 1805 година прекосява океана и се установява в Ню Йорк, където първоначално работи като продавач, шапкар, книжар, учител по италиански. В Америка Лоренцо Да Понте превежда от английски на италиански и пише своите прочути мемоари. Преподава италиански език в Колумбийския университет в Ню Йорк и е първият католически свещеник сред професорите. През 1826 организира първото изпълнение на операта „Дон Жуан“ в Америка, където в ролята на Церлина представя 18-годишната звезда Мария Малибран. Навършил 79 години, Да Понте най-сетне става пълноправен гражданин на Съединените щати. Умира в Ню Йорк десет години по-късно, на почтената и завидна 89-годишна възраст и е погребан с пищна церемония в Бруклин.

Такава е съдбата на талантливия либретист на знаменитата Моцартова трилогия: „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“.

Дълго време се смята, че „Така правят всички жени“ е написана по поръчка на Император Йозеф II, но някои изследвания, публикувани наскоро, внасят съмнения относно тази теория. Нещо повече, има доказателства, че съвременникът на Моцарт – Антонио Салиери, се е опитвал да редактира либретото, но го е оставил недовършено. През 1994 Джон Райс открива два терцета от Салиери в Австрийската национална библиотека.

Музикологът Уилиям Ман също споделя интересен факт около написването на творбата. Моцарт не е харесвал примадоната Адриана Ферарезе дел Бене – арогантната любовница на Да Понте, за която специално е писана ролята на Фиордилиджи. Познавайки характерната ѝ тенденция да спуска брадичката си надолу на ниските тонове  и да дърпа главата си назад на високите, Моцарт изпълва бравурната ѝ ария „Come scoglio“ с непрестанни скокове от ниски на високи и от високи на ниски тонове, за да накара главата на Ферарезе да „се клати като на кокошка“.

Първото изпълнение на творбата на Моцарт е в Бургтеатър – Виена, на 26 януари 1790 година. Изиграни са само 5 спектакъла, преди да бъдат спрени поради смъртта на императора и последвалия период на траур.

Представленията се възстановяват през юни същата година, като самият композитор дирижира втория спектакъл. След това операта е изиграна още два пъти през юли и един път – през август.

„Cosi fan tutte“ става популярна отново през XIX и началото на XX век, макар и не с положителен знак. Тогава е приета като рискова, вулгарна и даже аморална. Поставяна е рядко и в една от няколкото ѝ цензурирани версии. Едва след Втората световна война влиза трайно в оперния репертоар в цял свят.

Съдържание на операта „Така правят всички жени“ от Волфганг Амадеус Моцарт

В края на предаването ще прозвучат фрагменти и от другите две опери на гениалните творци:
• Откъс от „Дон Жуан“ с участието на Феручо Фурлането, Джоан Роджърс, Джон Томлинсън, Лейла Куберли, Микеле Пертузи, Уве Хеилман, Валтрауд Майер. Солистите, камерният хор на Берлинското радио и Берлинската филхармония дирижира Даниел Баренбойм.
• И вихреният финал на „Сватбата на Фигаро“ в изпълнение на Андреас Шмидт, Греъм Кларк, Гюнтер фон Канен, Джоан Роджърс, Джон Томлинсон, Лейла Куберли, Питър Роуз, Филис Панчела. Солистите и Берлинската филхармония дирижира Даниел Баренбойм.