Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Митко Новков: Склонни сме да отваряме вратите на чудовищата, вместо на надеждата

Дано днешната усмивка се запази до края на мандата ми, надява се новият директор на програма "Христо Ботев"

| обновено на 05.07.20 в 05:03
Митко Новков
Снимка: БГНЕС

Имам конкретни идеи, които именно през тези два месеца ще предложа, за да не звучим на моменти като „лайфстайл“ радио, а като културната програма на БНР. Така коментира Митко Новков, новият директор на програма „Христо Ботев“, пред „Мрежата“ бъдещето на програмата, както и промените, които ситуацията с Covid-19 налага.

Защо програмата влиза в лятна схема месец по-рано

Новков обясни, че това се налага, защото в програмата има трима болни от коронавирус, двама от които са в болница. Единствената цел предаванията да влязат по-рано в лятна схема е да бъден запазено здравето на останалите колеги, а не е свързана с промени, които ще доведат до трайното им спиране и в новия сезон. 

„Повод за тревога има, но нейната прицеленост изпуска мишената. Тревогата трябва да е насочена към това, че имаше опасност да пламне цялата програма, а оттам и цялото радио. Нали си представяте, какво би станало, ако програма „Христо Ботев“ се превърне в клъстър или огнище на коронавирус. Това е причината да се премине в много спешен порядък в тази лятна схема. Всички останали предположения, че предавания ще бъдат изчистени, че програмата ще загуби културния си характер, това ме учудва много, смаян съм направо от тях. Ние сме много по-склонни да отваряме вратите на чудовищата във всичките им проявления, вместо да отворим вратите на надеждата. Това е много интересно, ние всички сме по някакъв начин съвременни Пандори. Отворила Пандора онова ковчеже и точно преди да излети надеждата, го затваря.“

Визия за звученето на програмата

„Аз съм го казвал много пъти, писал съм го даже, че имаше по едно време един момент, изключително глупав от страна на нашето така да се каже управленско депутатско тяло – програмата да се закрива. Но аз държа да се чуе, че програма „Христо Ботев“ е уникална и единствена програма в българския ефир за култура, образование, наука и социални проблеми. Тази уникална характеристика на програмата ще се опитаме заедно да я засилим, но заедно, а не от типа „сам войнът е войн“, защото самотните войни често ги свалят от коня.“

Ще се нуждае ли „бутиковата“ програма „Христо Ботев“ от битка за оцеляването си

„Честно казано, въпреки че в програмата има големи професионалисти, на които разчитам, на мен малко ми е тревожно дали ще успея да свърша работата си докрай, както аз я виждам и искам тя да бъде свършена, но се надявам да имам подкрепата, съпричастието, единодействието, единомислието, точно на хората с по-голяма позиция от мен. Ще положа всякакви сили и енергия в това програма „Христо Ботев“ да стане още повече културното българско място и да бъде припознавана като такова и от хората, които правят днешната българска култура. Но за тези два месеца, които предстоят до септември, промените в програмата трябва да са готови. Аз имам конкретни идеи, които именно през тези два месеца имам намерение да предложа, за да не звучим на моменти като „лайфстайл“ радио, а като културната програма на БНР.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35