Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло.
Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият сектор е в застой. Хората са тревожни и по-малко склонни да харчат за дрехи, които да носят един сезон.
Какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата.
Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване на природата и трудова експлоатация за хиляди хора по света.
Оказва се, че технологичните иновации отварят нови пътеки, по които да дефилира модата.
Онова, за което довчера смятахме за научна фантастика, вече е измислено: умно облекло със сензори за топло и студено, което се нагажда според тялото ни, дрехи от рециклирани портокалови кори и млечни протеини. Рокли "отпечатани" на 3D принтер.
Военнопромишленият комплекс и гейминг индустрията са основният генератор на иновации, които модата бърза да преведе на езика на всекидневието и да превърне бъдещето в част от днешния ден.
Дрехите, които уголемяват или свиват части от анатомията ни по наша команда, вече са създадени, а също и онези, които улавят промените в климата и атмосферното влияние и реагират, за да ни предпазят или алармират, ако сме в беда.
Какво още ни очаква на модния хоризнот - чуйте разговора на Росица Панайотова с Мария Ушерова, състоял се в предаването "Лабиринти на познанието".
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
Казват, че първите 7 години са определящи за възпитанието на човека, а какво е значението на първите 130 за едно списание? За това и за още куп други важни неща водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски разпитаха своите гости от списание "Лов и риболов" Калин Първанов, главен редактор, Христина Симеонова, зам.-главен..
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
