Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво се случва с разкопките в Старосел 20 години по-късно

Когато през 2000 година д-р Китов поставя временната конструкция, предназначена да пази безценните находки от идващата зима, едва ли някой е предполагал, че след 20 години, тези дъски още ще стоят.
Снимка: БГНЕС

На 13 юли се отбелязват 20 години от началото на археологическите разкопки на тракийския култов комплекс край Старосел. През 2000 г. там проф. Георги Китов и екипът му откриха най-големия тракийски култов комплекс – Четиньовата могила. 

Какво се случва с това мащабно откритие 20 години по-късно – разказва археологът и зам.-директор на НИМ проф. Иван Христов. Той припомня, че около Старосел учени работят още от 20-те години на ХХ в.

"През 1925 г. д-р Иван Велков проучва могила близо до големите храмове, разкрити днес, а по-късно открития правят Константин Кисьов, Митко Маджаров, екип на НИМ. Откритията на проф. Китов и екипа му през 2000-2002 г. са най-значимите и ефектни.

Около Старосел има основи на пет раннохристиянски църкви, в околностите има поне 6 тракийски селища, има още могили в Брезова поляна, тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади, където е открито най-голямото каменно светилище на Зевс и Хера."

В момента проучванията са спрени и няма визия как да се развият нещата, за да може находките да бъдат запазени, консервирани и показани подобаващо.

Очертава се позната ситуацията, в която Министерството на културата и местната община спорят кой трябва да стопанисва обекта и по какъв начин. Което вменява на археолозите още една роля. 

"Освен да откриват старини и да ги описват в дебели книги и публикации, археолозите трябва да мислят за това как тези открития да бъдат опазени, показани на хората и те да се запознаят с тях".

Проф. Христов подчерта ролята на местните общини в опазването на паметниците, тъй като на Министерството на културата не му е по силите да обгрижва всички разкрити и отворени археологични обекти.

Нужна е държавна стратегия къде да се копае и още преди да се извади нещо, да се знае как то да бъде съхранено, експонирано и социализирано.

Защото е безотговорно и тъжно не само по отношение на старините, но и на паметта на проф. Китов историческите богатства и артефакти да бъдат оставени без грижа и отношение.

Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000 г. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.

Открит е тракийски храм с колонада, датиран около  V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила, като част от наспа й е отнет при построяването. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима. 

И днес могат да се видят части от 6 лицеви колони и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Прости и семпли, но пък впечатляващи, още повече, че това към момента е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. Храмът всъщност представлява храм-мавозлей/хероон. По-късно, по неясни причини той е осквернен, разрушен и след това засипан. По време на разкопките са открити малка част от дрехите и вещите на владетеля – пластинки от златна ризница, бронзови върхове за стрели, парчета от керамични съдове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вярата и неверието

Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя се..

публикувано на 27.04.25 в 09:35

Реформистът папа Франциск - експертите коментират понтификата му

В началото на седмицата римският папа Франциск напусна този свят. По време на 12-годишния си понтификат Франциск осъществи мащабни реформи в управлението на католическата църква, Светия престол и Ватикана. Той постави началото на нова ера на ръководство на Римокатолическата църква. Като първият папа от Западното полукълбо, първият от Южна Америка и..

публикувано на 26.04.25 в 12:35

Черковица – някъде там на брега на Дунав

Село Черковица се намира в община Никопол и в него живеят около 350 човека. Селото е разположено на брега на река Дунав и поречието на река Осъм. На около 5 километра от Никопол и на около 50 от областния град Плевен. За произхода на името му има две кратки легенди: В миналото селото е било разположено близо до с. Жернов. Било построено във вид на..

публикувано на 26.04.25 в 10:05
Лъчезар Лисицов и Кристияна Стефанова

"Ту-туу" журналистите в света на "Ту-туу" политиците – или за отклонените премълчани проблеми

Парламентарните репортери Кристияна Стефанова от телевизия "Евроком" и Лъчезар Лисицов от "Клуб Z" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Ту-туу" журналистите в света на "Ту-туу" политиците. От кого е по-лесно да се възмутиш Кристияна Стефанова : "Според мен ние трябва да сме възмутени главно от себе си, всички парламентарни..

публикувано на 26.04.25 в 08:45
Надежда Цекулова

България е сред държавите от ЕС с най-лоша медийна свобода

Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..

публикувано на 25.04.25 в 18:30