Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво се случва с разкопките в Старосел 20 години по-късно

Когато през 2000 година д-р Китов поставя временната конструкция, предназначена да пази безценните находки от идващата зима, едва ли някой е предполагал, че след 20 години, тези дъски още ще стоят.
Снимка: БГНЕС

На 13 юли се отбелязват 20 години от началото на археологическите разкопки на тракийския култов комплекс край Старосел. През 2000 г. там проф. Георги Китов и екипът му откриха най-големия тракийски култов комплекс – Четиньовата могила. 

Какво се случва с това мащабно откритие 20 години по-късно – разказва археологът и зам.-директор на НИМ проф. Иван Христов. Той припомня, че около Старосел учени работят още от 20-те години на ХХ в.

"През 1925 г. д-р Иван Велков проучва могила близо до големите храмове, разкрити днес, а по-късно открития правят Константин Кисьов, Митко Маджаров, екип на НИМ. Откритията на проф. Китов и екипа му през 2000-2002 г. са най-значимите и ефектни.

Около Старосел има основи на пет раннохристиянски църкви, в околностите има поне 6 тракийски селища, има още могили в Брезова поляна, тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади, където е открито най-голямото каменно светилище на Зевс и Хера."

В момента проучванията са спрени и няма визия как да се развият нещата, за да може находките да бъдат запазени, консервирани и показани подобаващо.

Очертава се позната ситуацията, в която Министерството на културата и местната община спорят кой трябва да стопанисва обекта и по какъв начин. Което вменява на археолозите още една роля. 

"Освен да откриват старини и да ги описват в дебели книги и публикации, археолозите трябва да мислят за това как тези открития да бъдат опазени, показани на хората и те да се запознаят с тях".

Проф. Христов подчерта ролята на местните общини в опазването на паметниците, тъй като на Министерството на културата не му е по силите да обгрижва всички разкрити и отворени археологични обекти.

Нужна е държавна стратегия къде да се копае и още преди да се извади нещо, да се знае как то да бъде съхранено, експонирано и социализирано.

Защото е безотговорно и тъжно не само по отношение на старините, но и на паметта на проф. Китов историческите богатства и артефакти да бъдат оставени без грижа и отношение.

Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000 г. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.

Открит е тракийски храм с колонада, датиран около  V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила, като част от наспа й е отнет при построяването. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима. 

И днес могат да се видят части от 6 лицеви колони и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Прости и семпли, но пък впечатляващи, още повече, че това към момента е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. Храмът всъщност представлява храм-мавозлей/хероон. По-късно, по неясни причини той е осквернен, разрушен и след това засипан. По време на разкопките са открити малка част от дрехите и вещите на владетеля – пластинки от златна ризница, бронзови върхове за стрели, парчета от керамични съдове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И пожарите не ги спряха... Велина и Павлин, фермери със 110 животни в Сакар

Пожарите в Сакар през това лято разтревожиха всички нас, ала тревогата на стопаните, които виждат с очите си как фермата им бива опустошена от огъня, питайки се какво оттук насетне, може да бъде видяна и усетена най-силно и непосредствено на мястото на събитието, дни след като бяха изгасени пожарищата около селата Радовец, Филипово и Студена...

публикувано на 06.11.25 в 08:42
Режисьорът Ивайло Пенчев в студиото на

Хумор, емоции и кауза: философията зад филма "Рожден ден"

В рубриката "Разговорът"  гост на "Нашият ден"  беше режисьорът Ивайло Пенчев, който представи най-новия си филм "Рожден ден" . Той разкри какво стои зад комедийния му подход и защо вярва, че хуморът е най-силният мост между твореца и публиката. Пенчев сподели, че винаги е искал публиката да се забавлява , когато отиде на кино. Според него киното..

обновено на 05.11.25 в 13:19
Юлия Владимирова с Огнян Исаев

Огнян Исаев: На многообразието от езици трябва да се гледа като на капитал

На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван от поколение на поколение през вековете главно в устната си форма. По време на първия ромски конгрес през 1971 година ромският език е официално признат в Европа, което довежда до включването му в..

публикувано на 05.11.25 в 09:50
Надежда Цекулова

Търси се "Човек на годината"

За 18-а поредна година Българският хелзинкски комитет събира предложения за годишните правозащитни награди "Човек на годината". Всеки може да изпраща предложенията си за граждани, активисти, каузи и организации, чиято работа през изминалата година е допринесла за утвърждаването на човешките права и върховенството на правото, за защитата на животните..

публикувано на 04.11.25 в 15:56
По време на събитието

Иновации с женски почерк: интелект, лидерство и грижа за обществото

Темата за ролята на жените в иновациите и предприемачеството беше във фокуса на кръглата маса, организирана от Сдружение "Дамски форум". Събитието се проведе на 30 октомври и събра изявени специалисти, учени и предприемачи, за да обсъдят мястото на жените в бизнеса, науката, икономиката и социалните процеси. Една от участничките в дискусията беше д-р..

обновено на 04.11.25 в 12:55