С ретроспективна изложба на Йордан Вампоров Националната художествена академия отбелязва 80-годишнината на художника и отдава почит на ателието на големия българки скулптор Любомир Далчев в галерия „Академия“.
Инициатор и куратор на впечатляващата експозиция е още едно водещо име в европейското изкуство – проф. Васил Симитчиев, който от дълги години живее и твори в Швеция.
И Йордан Вампоров, и проф. Васил Симитчиев са възпитаници на проф. Любомир Далчев и започват творческия си път от неговото ателие в Художествената академия в София. Именно там се пробужда и техният ентусиазъм и желание за излизане от рамките на унищожителния академизъм.
Изложбата на Йордан Вампоров е единствената му самостоятелна изява в галерийна среда в България. Тя показва документална фотография от ателието на Далчев, живопис (с която Вампоров се занимава през 50-те), по-късните му търсения в скулптурата, снимки на монументалните му реализации. Впечатляващи са творбите от творческата зрелост на автора, която съвпада с годините около политическата промяна у нас.
Освен осъществените проекти в архитектурна или градска среда, много малко са запазените произведения на Йордан Вампоров. През 70-те и 80-те години този автор може да се похвали с ред монументални реализации на публични места и обществени сгради – в „Родопски драматичен театър“ в Смолян, хотел „Мадара“ в Шумен, зала „Септември“ в Благоевград и др. В същото време той няма участия в т.нар. ОХИ (Общи художествени изложби).„Йордан Вамроров все още е една неизвестна величина в съвременното ни изкуство. Все още творчеството му остава незабелязано от колегията и е недостъпно за критиката. Преди всичко, причината за това е неговата скромност и самокритичност, но, и не на последно място, скептицизмът на бившия художествен съвет при СБХ, който неведнъж, с вяли непрофесионални мотивировки е отхвърлял едни от най-силните му проекти, а и също така, недопускането му до общи художествени изложби. Тези обстоятелства причиниха унищожаването или изчезването на негови произведения, които, смело мога да твърдя, сочеха преврат и бяха принос за едно изкуство на концептуална основа. Лишен от възможност да излага у нас, а и поради несъгласието му с налагани изисквания, у него липсваше желание за подобни изяви. В замяна на това, участието му в международни симпозиуми и проекти на Запад не остана незабелязано“, казва кураторът на изложбата проф. Васил Симитчиев.
Ето и какво споделя за експозицията изкуствоведът проф. Свилен Стефанов:
„Подобни творчески фигури като Йордан Вампоров са изключително ценни, защото са гранични феномени. Те са преживели ментални трансформации, които никой западноевропеец не би могъл да си представи през втората половина на ХХ век. Подобни хора понякога изнасят на гърба си цял „преходен период“, вадейки българското изкуство от неговата котловинна уседналост и показвайки на „свои“ и „чужди“ нещо, което може и да не е авангардно, но говори на езика на съвременността. Затова специално бих си позволил да насоча вниманието на колегията и широката публика и към инсталациите, в които Йордан Вампоров използва дърво, метал, въглища, павета... Това е и неговия същностен принос към нашето ново летоброене в изкуството. Аз поне още вярвам, че съществува такова, а Вампоров е един от неговите създатели. Нищо, че не е участвал в „Общи художествени изложби“.
Изложбата ще продължи в галерия „Академия“ до 26 юли 2020 година.
На трети октомври в София се открива шестото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Всяка година фестивалът се провежда последователно в две държави – Украйна и България. Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка, журналистка и самата тя режисьорка. Шестото издание открива нейният..
На 2 октомври започва 14-ото издание на единствения Международен фестивал за съвременен и социален цирк в България - "Цирколюция" на територията на Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" (Южен парк 2). Събитието включва разнообразна програма за деца и възрастни със спектакли на международни и български артисти, циркови..
Зорница Гъркова / Гръмкова е автор на книгите "Пътят на мравките" и "Те никога не казват" – номинирана за Наградата за литература на Европейския съюз. Журналистка е в програма "Христо Ботев" на БНР. Тя е редактор в Свободно поетическо общество от създаването му през 2017 г. Изпълнителка е на ирландски танци и асистент-преподавател в школата..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и преводачи, ателиета по творческо писане и илюстрации, музикални, филмови и театрални вечери, както и подкаст на живо. Във форума ще участват 10 български издателства. Ще има срещи и разговори с..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е придружен с юбилейна книга "10 години Нула32. Кратка хроника на редакционното съмнение", които ще бъдат представени утре от 18.30 часа в Пловдив. "Специалното издание събира в 256 страници 85 текста и..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg