Литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на сайта на програма „Христо Ботев“ продължава и в последния ден на юли, когато се навършват точно 101 години от рождението на писателя, химика, преживелия ужасите на Аушвиц разказвач, хуманист и преди всичко човек, съхранил човешкото у себе си, Примо Леви (1919-1987). В разговора на „Аларма“ с преводачката Нева Мичева на фокус е последната излязла приживе книга на Примо Леви „Потъналите и спасените“ (1986). Осемте есета в нея, макар да ни връщат няколко десетилетия назад (спрямо 80-те) – към лагерите на смъртта в нацистка Германия, са дори още по-актуални днес, няколко десетилетия след написването си – днес, когато все повече и навсякъде около нас започват да добиват видимост всякакви човеконенавистни начини на говорене, действие, мислене, не толкова далечни от уж забравени мракобесни идеи и идеологии от първата половина на миналия век.
„Потъналите и спасените“ излиза за първи път на български идната седмица в превод на Нева Мичева. Тя е и втората книга на Леви, издадена от „Жанет 45“ след „Периодичната система“. Днес, 75 години след освобождението на Аушвиц, някои неща е хубаво да бъдат профилактично припомнени. Не че поводите за това са хубави. Но както казва един цитат от Ели Визел (също оцелял от Холокоста), поместен в началото на българското издание: „Без памет няма култура. Без памет не би имало нито цивилизация, нито общество, нито бъдеще“. Поредицата, в която излиза „Потъналите и спасените“, се казва „Памет“.
Освен за „Потъналите и спасените“, Нева Мичева разказва още за „Тайната на Старата гора“ на Дино Будзати (издателство „Лист“), друг от ключовите италиански автори на ХХ век, по-широко представен у нас през последните години благодарение на нейните преводи. Разбира се, разговорите за литература по радиото винаги водят и към разговор за начините на четене, на възприемане, на слушане… на радио. Интервюто е правено дистанционно в разгара на карантина, социална изолация и извънредно положение през април тази година – по начина, по който трябва да стават нещата: с хубав звук в домашно студио при изпратени десетки въпроси (с множество подвъпроси, за да е диалог, а не монолог все пак) – една от новите форми на създаване на радиопредавания, която доби популярност във времената, в които трябва да се пазим едни от други и един други.
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg