Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бъдеще или опасност е проектът Fast Danube за крайдунавските градове

| обновено на 19.08.20 в 12:50
Снимка: Радио Видин архив

Какво им трябва на дунавските градове и села, бъдеще или опасност е за тях проектът Fast Danube? Има ли рискове от свлачища, подобни на това в ломското село Орсоя? 

Инж. Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ изрази своето становище относно проекта Fast Danube:

"Сега искат да подобрят условията за корабоплаване по река Дунав, тъй като в момента тя не дава възможност да се корабоплава целогодишно в българския и румънския участък на реката. При маловодие става плитка и корабите спират. Дунав е важен транспортен коридор. Сиреч – целта е много добра. Проектът Fast Danube иска да постави на някои по-тесни места технически съоръжения – нови буни, шеврони – малко да забавят скоростта на реката и да вдигнат нивото. Най-лошото обаче е, че искат да копаят в най-плитките участъци, за да ги удълбочат. Това е опасно, защото може да доведе до доста неприятни последици. Винаги когато удълбочаваш една река, това означава, че притоците ѝ ще започнат да се вкопават, нивото на подземните реки в района се очаква да спадне. А пък голяма част от населените места по Дунавското крайбрежие се водоснабдява с вода от кладенци в терасите на реката – вкл. и град ЛомОсвен това никой в момента не знае какво съдържат дънните утайки в тези участъци. Знаем, че река Дунав като цяло е доста замърсена. И като започнат да копаят по дъното, не се знае какви неща ще се вдигнат и ще започнат да текат надолу по реката. Това може да доведе до избиване на голяма част от живота в реката. Когато удълбочиш коритото на реката, тя се оттегля от бреговете. 

Цялото протежение на река Дунав в българския участък е защитена зона от Натура 2000 с приоритетни видове и местообитания за опазване в рамките на ЕС.

Най-опасното, според нашата организация, е, че има райони, където ще се удълбочава коритото на реката в най-голямото свлачище на България, аз бях свидетел през 1978 г., когато тръгна свлачището в Орсоя, беше като лунен пейзаж – разрушени къщи, пътят непроходим, скъсан водопроводът за Лом... То и сега това свлачище си се движи. Пътят между Лом и Арчар непрекъснато се нагъва."

Инж. Куманов поясни, че е имало среща миналата година на сдружение "Балканка" с възложителите от ИА по проучване на река Дунав, на която е твърдо заявено, че "Ние ще се борим като тигри с това инвестиционно предложение, ако те не предоставят абсолютни сигурни доказателства, че няма да възбудят свлачището в Орсоя. То има и едно в Оряхово..."

Инж. Куманов е категоричен, че намесите като цяло във всяка река в България са доказали, че не са довели до нищо добро. 

Божидар Янков, директор на Дирекция "Европейски програми, проекти и връзки с обществеността" към Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" България, защити проекта Fast Danube и направи резюме на ситуацията в Долен Дунав, нашия участък между България и Румъния, в момента:

"В този участък реката е свободно течаща. В последните десетилетия тук не са правени никакви крупни инженерни мерки по отношение на брегоукрепване, драгаж и т.н. В следствие изграждане на хидровъзлите Железни врата реката е с променена морфология и процесите, които протичат в нея, са силно динамични – променя се водното ниво, траекторията на водния път и т.н. 

Трупани са проблеми повече от 30 години вече с навигацията по Долен Дунав. Нещо, за което ние, като Изпълнителна агенция, сме търпели упреци през последните години от български и румънски превозвачи, а и не само. В общия участък – между България и Румъния – имаме повече от 30 критични за корабоплаването участъка. Проектът Fast Danube се занимава едва с няколко от тях. 

Ясно искам да подчертая, че това внушение, направено от г-н Куманов, за мегаломански проекти и че едва ли не ние ще изкопаем дъното на реката и ще стигнем не знам къде, не е вярноПроектът има за цел капитално драгиране в някои участъци, поддържащо драгиране в годините и няколко инженерни мерки като шеврони, буни, брегоукрепване и т.н., изключително щадящи околната среда и бреговете и коритото на реката в цялото речно русло."

Какви научни становища има по проекта и достатъчно ли е научното становище на Геозащита Плевен?

"Не е само становището на Геозащита Плевен. ние работим както с МРРБ, така и с Геозащита, вкл. имаме и становище на БАН по този въпрос, което казва, че трябва да бъдат направени подробни геоложки изследвания в района. Те са задължителни за един такъв проект.

По този проект работи международен екип между България и Румъния. Той е изключително строго наблюдаван от ЕК. Имаме и техническа помощ от страна на програма "Джаспър". Всичко, което е необходимо, е направено и ще бъде довършено. Ние сме в процес на прединвестиционни проучвания в работна и в техническа фаза на изпълнение на проекта, по-подробни изследвания ще бъдат направени. Надяваме се до края на следващата година да приключим с процедурите по ОВОС и оценка на съответствие по Натура 2000, след това да кандидатстваме за финансиране и, живот и здраве, от 2022 година да започне изпълнението на самата инвестиция по този проект."

Георги Гаврилов, кмет на гр. Лом, коментира в "Нашият ден" проекта Fast Danube и опасенията на инж. Куманов:

"Като кмет на крайдунавска община, мога само да приветствам този проект. Неговата главна цел обаче е да подобри корабоплаването в българо-румънския участък. Последно време има едно насърчаване на водния транспорт. Полза ще има не само за товарните превози, а и за пътническите превози, дай Боже, и за туризма. Моите очаквания са позитивни."

По отношение на опасенията за свлачища, Гаврилов каза:

"В момента свлачището в Орсоя не представлява непосредствена опасност за хората, но бих го определил като един спящ вулкан.

Смятам, че трябва да се направи задълбочен анализ и да се поставят на високо експертно ниво ползите и вредите от този проект."

Чуйте повече от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55