Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Криза и конспирация

Откъде идва доверчивостта към конспиративни теории у нас

Мария Христова и доц. Григор Сарийски
Снимка: Росица Александрова

Според популярна теория на конспирацията икономическата криза вследствие на пандемията е умишлено предизвикана. В подобни теории са убедени много хора у нас. 

Скорошно изследване на нагласите и податливостта на хората към дезинформация сочи, че България и Словакия са страните в Източна и Централна Европа с най-голям уклон към конспиративни теории. Данните са от изследване на базирания в Братислава институт Globsec.

"Данните не са изненадващи, те могат да се обяснят с нивото на грамотност в разглежданите страни. Защото там, където нивото на образованост е ниско, податливостта към бомбастичните теории расте, коментира в "Нашият ден" доц. Григор Сарийски. 

Конспиративната теория е лесен и бърз начин човек да си обясни ставащото, особено в момент на несигурност.

"Ако си спомняте времето на сектите и пасторите, беше, когато бяхме най-бедни, несигурни и уплашени.

Когато хората добиха известна степен на сигурност – пасторите си отидоха, а хората в игралните зали започнаха да намаляват, припомни доц. Сарийски.

"Идеята е, че колкото е по-несигурен човек, толкова по-склонен е той да пробва късмета си. Само погледнете кои бяха най-самоотвержените клиенти на "Националната" лотария... възрастни, оръфани, прегърбени... седяха по пейките с талонче и монета в ръка."

Другото, което създават тези теории, е чувството за принадлежност – много по-лесно е да намерите човек, който вярва, че шепа семейства дърпа конците на световните дела, отколкото някой, с когото да седнете да направите анализ, съпоставяйки данни и факти".

Има ли все пак система в лудостта -- някой има ли интерес от кризата, която пандемията създаде?

"Фермерът има изгода от това, че ще вали дъжд, но не той предизвиква дъжда."

3000 хил. долара ще струва лекарството срещу коронавирус, одобрено за производство в САЩ, същевременно производството му струва едва няколко долара. Фармацевтичните гиганти ще спечелят от кризата. 

Големите икономически играчи спечелиха от кризата, но не те я предизвикаха.

Друг ефект от пандемията ще е засилването на контрола върху хората, ограничаването на свободите. В известен смисъл – ситуацията ще повтори онази от след 11 септември.

По редица показатели кризата, в която се намираме, надминава Голямата депресия, но мащабът ѝ показва, че е отпреди пандемията. 

Пандемията се оказа иглата, която спука балона, а балонът се нарича лош дълг, зомби компании, нерентнатиблна икономика, несправедливо разпределение на благосъстоянието, прекомерна глобализация. Всичко това създаде една крехка структура, която рухна.

Няма как да чакаме бързо възстановяване, тъй нареченото V-възстановяване – стръмен спад, последван от също толкова стремителен и бърз възход.

Икономиката ще продължи да страда, независимо дали отново ще се затворим или ще направим като Швеция – когато сравним показателите, виждаме, че Швеция пострада не по-малко от България, въпреки различните подходи, които бяха възприели."

Чуйте разговора с доц. Григор Сарийски.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Визия

"Мениджър за един ден" – когато младите хора поемат ръководството

За тазгодишното издание на инициативата "Мениджър за един ден" разговаряме с Александра Кишишева , изпълнителен директор на фондация "Джуниър Ачийвмънт". В студиото на "Нашият ден" гостува и Емилиян Георгиев – участник в инициативата. Това, което отличава "Мениджър за един ден" от други стажантски инициативи, по думите на Кишишева, е..

публикувано на 28.10.25 в 11:20
Илюстративна снимка

България в еврозоната: нагласи, очаквания, възможности

Темата в "Нашият ден" са нагласите и очакванията на обществото след влизането на България в еврозоната. Какви са възможните пътища, по които ще направим трансформация в начина на живеене, на правене на бизнес, на управление на процесите в страната? Разговаряме със социалния антрополог Харалан Александров , както и с Петър Ганев – старши..

публикувано на 28.10.25 в 10:16

За птиците – с любов

Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..

публикувано на 27.10.25 в 15:15
Ана-Мария Кръстева с пастор Николай Вълчев и Любомира Вълчева (отляво на дясно)

Реформацията

На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията.  Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..

публикувано на 27.10.25 в 11:15
Кадър от награждаването

"Хижа на годината" 2025: Тенденции в планинския туризъм и хижарското дело

В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..

публикувано на 27.10.25 в 10:50