За ориентирите в ситуации без изход

При конфликтни ситуации, когато адреналинът ни се повишава, мозъкът ни дава една от двете възможности – да нападаме или да бягаме. Тази реакция е присъща и на хората, и на животните. От друга страна, в хода на еволюцията хомо сапиенс се оказва господстващият вид на нашата планета заради умението да си сътрудничим помежду си, според редица изследователи, в това число Ювал Ноа Харари.  

Нека сега, "въоръжени с това познание", разгледаме случката от 17 август, когато автомобил с пътуващи вътре деца се вряза в протестиращите, затворили малко преди това столичния булевард "Ситняково". Ситуацията не е еднозначна. В тази колизия имаше сблъсък на права и сблъсък на ценности, катастрофа на здравия инстинкт и разнопосочни опити за овладяване на ситуацията.

Случката може да се разглежда като казус и като притча. Напомня философските дебати за трамвая, над който губим контрол и можем да избираме кого да спасим и кого да погубим. Тя отправи множество нееднозначни послания и раздели за пореден път общественото мнение.

"Сблъскаха се права – правото на протест и правото на свободно придвижване, написа психологът Христина Богданова във Фейсбук страницата си. Всяко едно от тези права е еднакво значимо – няма по-по-най-валидно право, просто това са различни права. И когато се сблъскат права, се получава конфликт; както се случи онази вечер. И когато се стигне до конфликт, то здравият разум предполага да се потърси решение на този конфликт – ако не може да се избегне, то поне да се намери възможно най-бързо, възможно най-адекватно и приемливо за страните решение. И да се ограничат рисковете пред участващите в него."

Богданова разглежда ситуацията от психологическата гледна точка: какво ни казва тя за начина, по който оценяваме реалността? Какво правим в ситуации като днешната, когато губим ориентири и усет за посоката? Дали връщането към най-високия идеал би могло да бъде репер и да ни даде способност да се ориентираме, запазвайки крехката човешка тъкан в отношенията помежду си?

Чуйте разговора на Мария Мира Христова с Христина Богданова.