Казват, че най-сигурният начин да се предпазиш от Covid-19 е въобще да не излизаш от къщи. Много по-интересен вариант на карантина е избрала известната израелска телевизионна журналистка с български корени Ошрат Котлер. Тя и нейният партньор са наели катамаран и от края на юни плават между гръцките острови. За последната седмица на своето пътуване Ошрат Котлер е наела къща на най-високото място на един от йонийските острови. Според нея оттам като на длан се виждат всички останали острови. Ето какво разказва тя за любовта си за плаване под ветрила, за най-новото си гръцко пътешествие и за това как се пази от Covid-19:
"Не си ни представяйте като милионери. Нашият катамаран е платноходка, а не суперлуксозна яхта. Преди 4 години завърших капитански курсове за управление на малотонажен плавателен съд. Дори много от интервютата за телевизията, където работех, се водеха на борда на платноходка. Заедно с човека, с когото живеем заедно, решихме нашата карантина да е плаване в Гърция. И преди бяхме пътешествали под ветрила край бреговете на Израел и много в Гърция. Решихме, че най-добре ще се предпазим от коронавируса, като се качим на катамаран. 2 месеца изкарахме далеч от всички – в морето. Наехме си в Пирея лодката. Докато плавахме сред Арго-Саронския архипелаг – край Атина, не срещнахме друг плавателен съд, дори рибарска лодка. В Гърция цареше строга карантина и сама не знам как ни пуснаха да отплавахме. Имахме всички нужни продукти за една седмица на борда. Въведохме режим на строги икономии, защото не знаехме къде ще ни позволят да акостираме.
Не се бяхме приготвили за такова пътуване. Миналата година снимахме документален филм за Спасението на българските евреи. Тогава си бях обещала, че ще наема къща в полите на някоя от високите български планини и месец ще покоряваме върхове. Но плановете ни не се сбъднаха. Започна Covid-19 с неговите изолации и условности.
През юни не можехме да дойдем в България и отпътувахме за Гърция. И в Израел сме членове на яхтклуб. Всеки път когато поискаме да сме в чужбина, но служебно заети, в почивните си дни се качваме на платноходката си и се чувстваме в чужбина. Когато наехме катамарана, в морето нямаше нито гръцки, нито чуждестранни моряци. Усещането беше съвсем сюрреалистично. Чувствахме се като Колумб. Откривахме острови, които изглеждаха необитаеми, просто жителите бяха под карантина и нищо не можехме да си купим от тях, не можехме да заредим вода и ток. Чак когато стигнахме Коринтския провлак, на 2-3 дни срещахме друга платноходка, с хора, също така обичащи екстримното. От една страна, е хубаво да си сам сред морския безкрай, но е страшно. Представяхме си какво би се случило с нас, ако попаднем в окото на буря или имаме технически проблем. Наоколо няма кой да ти помогне. Просто защото няма никой. Но всички мина по най-добрия начин. За мен това е най-незабравимото ми плаване. Когато достигнахме до Йонийските острови, гръцките туристи започнаха да се мяркат. Заедно с тях, чак тогава открихме туристическия сезон в Йонийско море. Чак тогава открих Гърция, каквато познавам – с хора, таверни, платноходки, рибарски лодки. Единствено, всички спазват изискванията на местните власти. С маски са. В таверните и в ресторантите не държаха да сме с маски, но в суперите – да. Спазвахме социалната дистанция. Ние от началото на плаването водим корабен дневник. В него разказвам какво се е случило през изминалия ден, включително каква температура сме си измерили 3 пъти на ден. На никое пристанище не провериха дневника, но той съществува. Държим да сме изрядни.
Катамаранът ни е като къща. Там падат всички условности, включително и маските.
По време на плаването край Йонийските острови вече имаше много яхтсмени, включително и български. Не знам дали като нас бяха си наели лодки, или бяха дошли със своите, но ги срещахме и на всяко пристанище. Някои бяха акостирали близо до нас и си общувахме. Питаха дали сме плавали в Черно море. Казахме, че се боим заради нрава му с внезапни бури. Те ни утешиха, че това са само легенди. Надяваме се да се решим и на черноморско плаване в бъдеще.
По време на това плаване завърших четвъртата си книга. Две от творбите ми са философски. Едната – е роман, към който има интерес българско издателство. Когато го преведат, ще имате повод за друг разговор с мен. Четвъртата ми книга разказва за плаване с катамаран. Не, не мислете, че е репортаж или пътепис за това плаване. По-голямата част е писана в Израел. По време на плаването и сега в Йонийската островна къща, довършвам и редактирам текста.
Нашето плаване е своеобразно бягство от мерките за коронавирус в Израел. Знаех, че не са ефективни. В същото време са разсипия за икономиката. Предстоят нови вълни на вируса. И сега безработните са над половин милион. Не искам да си представя следващото лято…"
Във "Времето на редактора" се срещаме с Росен Недков – главен готвач в курорта Златни пясъци. Разговаряме за професионализма и отношението към работата и хората. Недков е главен готвач вече четвърто лято и се гордее с екипа, с който рабоити. Пътят му тръгва от село край Нови пазар. Стратира кариерата си като помощник-готвач и постепенно се..
В навечерието на 15 август – Успение Богородично и празник на Несебър – в града ще се състои литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица. Иконата е известна като "Черната Богородица" заради тъмните си цветове и датира от XIII век. Смятана е за покровителка на Несебър. Повече за празника разказва о. Петър пред редактора Нина..
Явор Иванов, докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, коментира в ефира на предаването "Нашият ден" темата за бездомничеството и неговите причини. По думите му делът на хората, които доброволно избират живот без дом, е изключително малък. Макар подобни случаи да се срещат..
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg