Казват, че най-сигурният начин да се предпазиш от Covid-19 е въобще да не излизаш от къщи. Много по-интересен вариант на карантина е избрала известната израелска телевизионна журналистка с български корени Ошрат Котлер. Тя и нейният партньор са наели катамаран и от края на юни плават между гръцките острови. За последната седмица на своето пътуване Ошрат Котлер е наела къща на най-високото място на един от йонийските острови. Според нея оттам като на длан се виждат всички останали острови. Ето какво разказва тя за любовта си за плаване под ветрила, за най-новото си гръцко пътешествие и за това как се пази от Covid-19:
"Не си ни представяйте като милионери. Нашият катамаран е платноходка, а не суперлуксозна яхта. Преди 4 години завърших капитански курсове за управление на малотонажен плавателен съд. Дори много от интервютата за телевизията, където работех, се водеха на борда на платноходка. Заедно с човека, с когото живеем заедно, решихме нашата карантина да е плаване в Гърция. И преди бяхме пътешествали под ветрила край бреговете на Израел и много в Гърция. Решихме, че най-добре ще се предпазим от коронавируса, като се качим на катамаран. 2 месеца изкарахме далеч от всички – в морето. Наехме си в Пирея лодката. Докато плавахме сред Арго-Саронския архипелаг – край Атина, не срещнахме друг плавателен съд, дори рибарска лодка. В Гърция цареше строга карантина и сама не знам как ни пуснаха да отплавахме. Имахме всички нужни продукти за една седмица на борда. Въведохме режим на строги икономии, защото не знаехме къде ще ни позволят да акостираме.
Не се бяхме приготвили за такова пътуване. Миналата година снимахме документален филм за Спасението на българските евреи. Тогава си бях обещала, че ще наема къща в полите на някоя от високите български планини и месец ще покоряваме върхове. Но плановете ни не се сбъднаха. Започна Covid-19 с неговите изолации и условности.
През юни не можехме да дойдем в България и отпътувахме за Гърция. И в Израел сме членове на яхтклуб. Всеки път когато поискаме да сме в чужбина, но служебно заети, в почивните си дни се качваме на платноходката си и се чувстваме в чужбина. Когато наехме катамарана, в морето нямаше нито гръцки, нито чуждестранни моряци. Усещането беше съвсем сюрреалистично. Чувствахме се като Колумб. Откривахме острови, които изглеждаха необитаеми, просто жителите бяха под карантина и нищо не можехме да си купим от тях, не можехме да заредим вода и ток. Чак когато стигнахме Коринтския провлак, на 2-3 дни срещахме друга платноходка, с хора, също така обичащи екстримното. От една страна, е хубаво да си сам сред морския безкрай, но е страшно. Представяхме си какво би се случило с нас, ако попаднем в окото на буря или имаме технически проблем. Наоколо няма кой да ти помогне. Просто защото няма никой. Но всички мина по най-добрия начин. За мен това е най-незабравимото ми плаване. Когато достигнахме до Йонийските острови, гръцките туристи започнаха да се мяркат. Заедно с тях, чак тогава открихме туристическия сезон в Йонийско море. Чак тогава открих Гърция, каквато познавам – с хора, таверни, платноходки, рибарски лодки. Единствено, всички спазват изискванията на местните власти. С маски са. В таверните и в ресторантите не държаха да сме с маски, но в суперите – да. Спазвахме социалната дистанция. Ние от началото на плаването водим корабен дневник. В него разказвам какво се е случило през изминалия ден, включително каква температура сме си измерили 3 пъти на ден. На никое пристанище не провериха дневника, но той съществува. Държим да сме изрядни.
Катамаранът ни е като къща. Там падат всички условности, включително и маските.
По време на плаването край Йонийските острови вече имаше много яхтсмени, включително и български. Не знам дали като нас бяха си наели лодки, или бяха дошли със своите, но ги срещахме и на всяко пристанище. Някои бяха акостирали близо до нас и си общувахме. Питаха дали сме плавали в Черно море. Казахме, че се боим заради нрава му с внезапни бури. Те ни утешиха, че това са само легенди. Надяваме се да се решим и на черноморско плаване в бъдеще.
По време на това плаване завърших четвъртата си книга. Две от творбите ми са философски. Едната – е роман, към който има интерес българско издателство. Когато го преведат, ще имате повод за друг разговор с мен. Четвъртата ми книга разказва за плаване с катамаран. Не, не мислете, че е репортаж или пътепис за това плаване. По-голямата част е писана в Израел. По време на плаването и сега в Йонийската островна къща, довършвам и редактирам текста.
Нашето плаване е своеобразно бягство от мерките за коронавирус в Израел. Знаех, че не са ефективни. В същото време са разсипия за икономиката. Предстоят нови вълни на вируса. И сега безработните са над половин милион. Не искам да си представя следващото лято…"
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..
Сдружение "Приятели на морето" - Бургас е учредено, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. За пореден път водолази от цялата страна се..
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg