"Лудите кучета на лятото" – поезия без украшения и опаковки

публикувано на 08.09.25 в 15:49

Снимка: janet45.com

Поетът Пейчо Кънчев за новата си книга пред Яна Пункина в ''Артефир''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В очакване
В изгарящата горещина на следобеда,
седя под дебелата сянка на дървото,
около мен са налягали лудите кучета на
лятото,
и ние заедно чакаме да дойде по-добрият
живот.

Това стихотворение на поета и преводач Пейчо Кънев дава заглавие на новата му поетична книга. Редакторката ѝ, Силвия Чолева, пише за стиховете в нея: "Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат – меланхолни като "дългите слънчеви следобеди" и "лятна рокля, покрита с цветя", мокра от топлия дъжд."

Тази директност виждаме във всяко от стихотворенията, но особено в "Поезия?", което направо декларира:
"Поезията не е като получена пратка,
на която пише "Чупливо!"
Човек не трябва да разкъсва няколко слоя
опаковъчна хартия, за да извади накрая нещо
малко от нея."

В директността на стиховете в "Лудите кучета на лятото" има обаче и някаква сценичност – животът и всеки жест са изчистени и стилизирани, сякаш за да бъдат представени в най-ясния си образ пред публиката, а ролята на публика постоянно си прехвърлят читателят и пишещият.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!