Изложба на колекционерски кукли привлече мнозина от Израел. Над 200 експоната, най-старият, от които е от втората половина на 19-и век, показва развитието на изкуството да се правят кукли, с които момиченцата са си играли. Кореспондентите на БНР Феня и Искра Декало в Тел Авив се срещнаха с една от колекционерите – зъболекарката Естер Фрай – и записаха нейния разказ за куклите и любовта ѝ към тях:
"Мнозина ме питат не се ли страхувам да колекционирам кукли на хора, които вече са мъртви. Не мисля ли, че такива предмети могат да носят лошата енергия на бившите си притежатели. Винаги съм се смяла на подобни опасени. Но ми направи впечатление кукла, която се продаваше в интернет. Тя имаше уплашен, сърдит и дори малко злобен вид. Освен това сякаш се готвеше да се разплаче. Ние се познаваме, колекционерите на кукли в Израел. Никой не искаше да я купи. Дожаля ми. Позвъних на собственичката. Оказа се много стара бабичка, от аристократично семейство. Каза ми, че не иска след смъртта ѝ куклата да бъде изхвърлена. Въпреки че е от скъпите порцеланови кукли, ще ми я продаде евтино. Действително това е най-евтината кукла от цялата ми колекция. Веднага щом я взех, я почистих и я снимах. Поставих я на лавицата заедно с другите кукли. Месец по-късно видях, че трябва да ѝ подшия рокличката. След поправката отново я снимах. Сравних снимките. На втората – куклата сякаш имаше по-спокоен вид. След месец се наложи да снимам няколко кукли в шкафа ми, сред които и тази. Като разгледах снимките, имах чувството, че разпознавам полуусмивка на лицето ѝ. Сякаш съм осиновила сираче и то се чувства добре сред другите ми деца…
Започнах да събирам кукли от 5-годишна възраст. Някои са с мен през целия ми живот. В началото си играех с тях. Когато пораснах, започнах да колекционирам кукли “винтидж” и по-стари. Много чета и проучвам миналото на експонатите. Най-старата ми кукла е на 170 години. Купих я в Чехия, но тя е от немска фабрика. Отново от Чехия купих още две кукли. Едната е от евтиното, следвоенно производство. Има само глава. Дрехите и ръцете са от плат.
Малка порцеланова кукла забелязах на базара недалеч от лагера Терезинщайн. Щях да я отмина, но забелязах, че на врата ѝ е нарисувана с химически молив миниатюрна звезда на Давид. Може би собственичката ѝ е загинала, а куклата още е на този свят.
Емоционално, най-много ценя няколкото кукли от Петербург. Едната ми подари моя съседка, тук в Израел, и тя като мен е преселничка от Петербург. Наследила я е от леля си. Тя доживя до 106 години. С родителите си са бягали след Революцията. Възрастните са взели неща от първа необходимост. Дъщеричката – само куклата си. Тя е малка и може да се скрие под детско палто. Били са най-наред във Франция, а после тук. Винаги куклата е била с нея. Когато я получих, направих справка. От много ценна, малка серия на Петербургската фабрика е. И още две кукли петербургчанки имам. Отново семейство, което бяга от революцията. Оставят ценности в тайник. Десетилетия не могат да се върнат. След перестройката границите се отварят. Наследниците им идват като туристи. Квартирата им е превърната в комуналка. Успяват да убедят един от обитателите да им даде стая под наем. След това откриват тайника. Банкнотите, скрити там, вече са хартийки. Единствените ценни неща са кръщелната риза на дете от семейството и малка кукла. Купих и двете. Кръщелната риза е облечена на една от големите ми кукли. Рокличката на намерената в тайника кукла се е повредила и уших нова с плат от епохата.
Много мога да разказвам за моите кукли. Само дъщерите ми не ги обичат. По-точно очите на старите кукли са рисувани с фосфоресциращи бои. Като бяха малки, вечер само тичешком минаваха през хола. Имаха чувство, че куклите ги следят. Единствено обичат една кукла с човешки ръст. Тя има толкова съпричастна физиономия, че когато искам някой да ми каже цялата истина, го настанявам срещу нея. И има ефект…"
В Художествена галерия - Добрич вече тече международната изложба "Хартията – споделено пътуване", която е част от проект "30 години "Хартията". Тя може да бъде видяна до края на юли. Представени са 100 творби на 60 художници, които са участвали до сега в изложбите, симпозиумите и пленерите "Хартията". Събитията, които съпътстват изложбата са..
33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято" отново изправи зрителите пред вечния въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?". Емблемата на ренесансовата трагедия и изобщо на трагедийното творчество – Шекспировият "Хамлет", продукцията на Театър "България армия" с режисьор Стоян Радев – постави началото на фестивала и се игра в две последователни..
"Седем поеми" на Илко Димитров събира знакови творби на поета, когото познаваме освен като прекрасен поет, и като юрист, общественик, бивш политик. Автор е на 17 книги и носител на Годишната награда на Сдружение на българските писатели за поемата си "Паркът", която присъства и в този сборник. Десет години по-късно през 2009 година получава..
Представянето на български произведения в наши и чуждестранни колекции е много важна тема, която обаче сякаш рядко достига до вниманието на обществото. Възприема се като лична работа на художниците и колекционерите – и в основата си е точно така. Но убягва нейната значимост за обществото, за неговата култура и представянето ѝ у нас и по света. Целият..
Как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя – за това разказва изложбата, подредена в СГХГ. Експозицията ще остане в СГХГ до края на август, а неин куратор е..
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и..
"Крилете на песента" е музикално-документален филм, посветен на маестра Ваня Монева и нейния хор. Премиерата му ще се състои на 8 юни от 19 ч...
На книжния пазар има нова детска книга, различна от всички други, които сте чели. Тя се казва " Приказки за различността", а неин автор е Христина..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg