Как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя – за това разказва изложбата, подредена в СГХГ.
Експозицията ще остане в СГХГ до края на август, а неин куратор е изкуствоведът Красимир Илиев.
Далекоизточното изобразителство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, сред които блести името на Никола Петров. Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години на ХХ век, за да бъдат забравени през следващото десетилетие.
Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си. С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фраза "българите са японците на Балканите", която ще бъде отстранена след деветосептемврийския преврат.
Признаването на Китайската народна република е последвано от книги, които се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да разчита йероглифи, както и с изложби, имащи пропаганден характер. През 50-те години на ХХ век художници, като Стоян Венев и Дечко Узунов, поемат по дългите пътища на Поднебесната държава, завръщайки се препълнени с впечатления, скици в папките, и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров, се обучават в пекинските академии да размиват туша и овладеят движението на четката.
През 1963 г. революционно настроени японски графици ще направят втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителство попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците.
Постепенно японската литература и изкуство ще запълват празнината в сърцата на въодушевените от далекоизточната култура българи, процес който ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.
80-те години на ХХ век е време, когато се издава нарастващо количество книги, с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е ("картини на плаващия свят" – бел.ред.). Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди. Дните на японската култура, които започнат в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различните изкуства.
В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, за първи път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които, по броя на самостоятелните изложби, начело е Стоян Цанев, следван от Захари Каменов – отбелязва кураторът Красимир Илиев, чието дело е и уникален каталог, посветен на изложбата.
Димитрина Кюркчиева покани Красимир Илиев в "Артефир" да представи изложбата и каталога, посветени на тази тема. Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимки – СГХГ
Якоруда се превръща в спирка на една необикновена литературна и историческа линия. В града ще се състои представяне на книгата енциклопедия "Родопската теснолинейка" – мащабен труд на Кристиян Ваклинов , посветен на единствената действаща теснолинейна жп линия в България. Изданието събира повече от век история – снимки, спомени, документи,..
Днес в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в Стара Загора ще звучи музика, носеща надежда и светлина. Пианистът и композитор маестро Алекс Зографов ще представи своя концерт "Надежда за света" – уникален музикален микс от балкански фолклор, джаз и класика , вплетени в един хармоничен разказ за човешкия дух и силата на..
Днес в София се открива представяне и дискусия на стратегическите документи на ЮНЕСКО от Световната конференция по културни политики и устойчиво развитие – MONDIACULT 2025 , проведена в Барселона . Събитието се организира от "София – творчески град на киното в мрежата на ЮНЕСКО" , съвместно с "Регионалния център за опазване на нематериалното..
Драматично-кукленият театър "Константин Величков" – Пазарджик, отдава почит на една от най-големите звезди на българското изкуство – Катя Паскалева. Под надслов "Катя и театърът: Незабравимото присъствие" театърът отбелязва 80 години от рождението на легендарната актриса с поредица от събития, осъществени с подкрепата на Фонд "Култура" на..
Тази вечер Градската галерия в Троян ще се превърне в дом на спомени, цветове и светлина . Ретроспективната изложба "Владимир Киров на 70" събира над пет десетки живописни платна и рисунки , които разказват историята на един живот – живот, посветен изцяло на изкуството . Юбилейната експозиция е дълбок поклон пред твореца , чиято четка..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg