Иржи Менцел е един от най-значимите съвременните кинорежисьори. Той принадлежи към поколението на Чешката нова вълна. Носител е на "Оскар" за чуждоезичен филм за "Строго охранявани влакове" (1967). Менцел е ярък чешки кинотворец, театрален режисьор, актьор и сценарист, с характерен саркастичен и провокативен поглед към света и към изкуството. Обичан и приеман в България, той е поставял в Сатиричния театър легендарните постановки "Вечеря за тъпаци", "Още веднъж отзад" и др. На български излезе и неговата биография "Капризни години".
Неговият ученик и приятел Николай Гундеров разказва в "Артефир" за големия режисьор:
"Понякога е трудно да се направи епитафия на един безкраен живот – живот в многоточията. Менцел често казваше, че на филмовото платно се срещат прекалено много убийства и трупове. В киното, смяташе той, уважението към човешкото достойнство и човешкия живот е доста дефицитно нещо. При срещата си с един друг световноизвестен режисьор, популярен с много трупове на квадратен филмов метър, Менцел казва: "За разлика от Вас, аз израснах в библиотека, а Вие – във видеотека".
Иржи Менцел имаше пиета към книгите, четенето и литературата.
"Винаги е казвал, че режисьорите и актьорите са с едно стъпалце по-надолу от литераторите. Всички негови филмови произведения са създадени по образци на чешката литература. Менцел дълги години правеше филми по сценарии на Бохумил Храбал, уважаваше поетите и писатели и казваше: "Господи, филмът просто е като консервна кутия, той затваря всичко в себе си и нищо не можеш да извадиш. Докато литературата е една отворена книга, нещо, от което можеш да изваждаш, да изваждаш и това никога да не свърши".
Често сме се шегували, че критиците подценяват комедията. А всъщност комедията е един от най-трудните жанрове в изкуството и колкото по-голяма е лекотата на една комедия, толкова по-лесна се струва тя за възприемане. Голямата трудност е органично да създадеш едно забавно нещо. И Менцел се придържаше към това, че трагичното трябва да бъде погледнато през смешното, а смешното върви в един коловоз с трагичното. Ако тези неща се абсолютизират, се получава някакъв черно-бял жанр. Тези неща са невидими, но се усещат."
Неговите филми бяха в по-голяма степен стилизации.
"Може да се каже, че Иржи Менцел изработи в световното кино свой творчески слог. Неслучайно и творци като Костурица признават, че са се влияли от него и от Фелини."
Менцел живееше като един прекрасен усмихнат бохем
"Беше много забавен. Раздаваше своите съвети незабелязано, деликатно, между редовете. Имаше много ясен и точен ритъм при правенето на пиеса. Не обичаше дългите анализи. Самият той беше страшно артистичен. Но без усилено самочувствие.
Менцел естетизира срама. Той направи срама привлекателна категория, защото в това, което спотаяваме, може би, се крие тайната на поезията. Самият той казваше, че живее старосветски. Беше силно морален човек. Смяташе, че словото наистина трябва да тежи, жестът на човека трябва да бъде важен и че не могат думите да се хвърлят просто така и да намалява техният грамаж.
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg