Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иво Божков: Демокрацията не бива да има цена

Иво Божков, общински съветник
Снимка: Здравко Петров

Иво Божков, политолог, общински съветник и журналист, два месеца предава всяка вечер „на живо“ от площадите и улиците на протестите срещу правителството и главния прокурор. В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ коментира силата на гражданската журналистика и какво я различава от традиционните медии.

Гражданска журналистика

„Моята представа за гражданската журналистика е, че аз мога да кажа мнението си, да изразя позицията, без да се притеснявам от нея. Но и да потърся истината, за да разбера дали тази моя позиция е грешна. Не си поставям маска, зад която да се скрия, а и искам да разбера, дали това, което се случва е точно такова, каквото останалите медии представят.“

Съмнението, че медиите представят събития такива, каквито са

„Лошото е, че това съмнение не е само мое. За съжаление това съмнение витае в българското общество, то е реалност, която не е само поради нашето 111-то място по свобода на словото, а защото повече български граждани не веднъж са ставали свидетели как едно и също нещо се представя в различните медии по различен начин. И хората губят доверие по отношение дали една случка се е случила така, както са я описали в едната или другата медия. Затова и моите излъчвания се гледат, защото са от – до. И хората виждат с очите си кой е на протестите, какво прави и т.н. Ето, дори вчера в „Панорама“ стана дума, че протестът бил остарял, т.е., че на него ходели възрастни хора. Ами, не е така. В стриймът ми от 10 септември се видя ясно колко са много младите хора на протеста. Аз самият се изненадах колко голям е процентът на младите хора. Но ето, когато в едно студио се говори, че протестът е остарял, на него идват само възрастни хора, ми, нека хората да да могат да съпоставят чутото в студиото, с гледането на „живото“ излъчване и сами да преценят, вярвайки на очите си. Това може би обяснява, защо хората предпочитат този вид стриймове пред така наречените традиционни медии.“

Каква е отговорността да предаваш едно събитие „на живо“

„Няма защо да се лъжем, че има сто процентова обективност. Всяко излъчване в която и да е телевизия или радио е субективен прочит на случващото се. Въпросът е до каква степен този субективен прочит съответства на истината или е трайно и дълбоко манипулиран. Не е важно каква титла носи един човек, а съдържанието, което изпълва тази титла. А това съдържание е резултат от делата и от това, как хората те приемат в продължителен период от време. Аз оценявам обективността на моята камера по това как хората реагират на съдържанието, което им предлагам – накъде обръщам камерата, какво показвам в даден момент. Те ми пишат постоянно или пък сами ме викат: „ела, тук става нещо“. И аз ги следвам. Тоест, зрителите насочват моята камера. Тази симбиоза е много важна, но е и невъзможна за големите телевизии.“

Нощта на 2 септември

„На първо място, аз мисля, че не трябва да се оплакваме от една ситуация, в която доброволно сме отишли на първа линия, знаейки, че можем да пострадаме. Разбира се, случилото се с Димитър Кенаров, който беше позорно държан и бит от полицията е ненормално. Това е факт. Но, на мен много силно впечатление ми направи, това, че освен агресивните така наречени провокатори, имаше и агресивни сред нормално изглеждащите хора, които бяха част от протеста. И те хвърляха бутилки с вода, например. Така изразяваха гнева си и безсилието от това, че са 60 дена на улицата и виждат, че нищо не се случва. Тогава идва следващата степен на изразяване на гражданска позиция. Разбира се, трябва да осъждаме насилието под всякаква форма, но и трябва да разберем, че едно общество, когато има дълбоко в него конфликт, който не се разрешава, този конфликт избива в такива посоки като насилието. Затова хората са измислили демокрацията. За да не може тълпата с повече камъни да надделява над тълпата с повече бухалки. Идеята на демокрацията е да се опитваме да разрешаваме конфликтите по мирен начин, а не мятайки паве върху полицай, който след това използва палка, за да ти отвърне.“

Цената, която българското общество плаща

„Всички трябва да се запитаме каква е цената, която българското общество е готово да плати, за да се реши този конфликт по демократичен и мирен начин. Въпреки гнева, който вече се усеща в него. Видяхме хора, които цената, която плащат е да са на протестите редовно, други платиха цената, че бяха бити, арестувани и срещу тях да бъдат повдигнати неправомерни обвинения, трети – платиха жената да бъдат уволнени от работа. Четвърти пък никаква цена не платиха. Няма една цена, която всички заедно да платим. Всеки плаща различна цена. Но цената на демокрацията е безценна, защото когато човек протестира, то значи, че иска нещо да се случва по-хубаво и по-добре. И съм убеден, че повечето протестиращи са на площада по тази причина – по-добро бъдеще за тях и за страната ни. И се надявам, че за тях цената няма да расте, а напротив! Аз в това вярвам.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21