Всяка година на 17 септември думите на апостол Павел до коринтяните си проправят път към душите на хората. Във времето, в което живеем – и към страниците им във Фейсбук, но не това е важното.
Важното е, че не често, не в повечето случаи, а винаги накрая „остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“.
Затова, ден след като почетохме тия трите, в „Какво се случва“ се обърнахме отново към любовта, но тази, която София – градът, столицата, културното и духовно средище – буди в нас.
Кое прави София това, което е днес? Миналото ѝ, което за някои някога е било настояще? Архитектурата ѝ, през която прозират лицата и житейските тегоби и радости на хората, съградили града? Улиците ѝ, по които са минавали и ще продължават да минават софиянци и жителите на столицата? Миризмата ѝ, която е съвкупност от всичко поискано, захвърлено, преглътнато и отново поело по своя път? Цветовете ѝ, които понякога са много, а в други случаи изобщо ги няма? Хората, които са като плът от плътта ѝ, дишат и живеят с нея? Или ритъмът ѝ, който събира всичко това, та и още, в една палитра от емоции, чувства, опит за съществуване и простичък стремеж за оцеляване?
Отговора потърсихме в погледа на хората, които са отдали времето, таланта и идеите си на София. Това, което сега наричаме модерен начин на изразяване, един ден може да бъде просто отживелица. С днешна дата обаче платформи, в които можем да открием рамо до рамо стария и съвременен облик на София, представен през фотографии, истории, лица, детайли и градски обиколки, са езикът на времето. На него говорят Виктор Топалов, създателят на „Бохемска София“, Вихрен Георгиев, който търси, намира и заснема „People of Sofia“, и човекът зад „Етюд-и-те на София“ – Иван Шишиев. От тях в звуковия файл можете да чуете с какви очи гледаме София днес.
Съвсем не на шега на 1 април в галерия "Ракурси" Валентин Ангелов подреди изложба със свои картини под името "Понякога вали през април". Това е неговата 13 експозиция в галерията и е поглед към търсенията му през последната година. Посетителите ще се насладят на серия от маслени платна, акварелни рисунки и графики. Сюрреалистичните му..
Когато чуем израза "двойнствен живот", често си представяме човек, който може би не води много честен такъв. В контекста на професиите обаче, това може да вземе невероятни обрати, които будят повече възхищение, отколкото съмнение. Такъв е случаят и на Ния Атанасова. Основното ѝ занимание е детската хирургия, но извън него е развила страстта да..
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg