Поглед към София

Всяка година на 17 септември думите на апостол Павел до коринтяните си проправят път към душите на хората. Във времето, в което живеем – и към страниците им във Фейсбук, но не това е важното.

Важното е, че не често, не в повечето случаи, а винаги накрая „остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“.

Затова,  ден след като почетохме тия трите, в „Какво се случва“ се обърнахме отново към любовта, но тази, която София – градът, столицата, културното и духовно средище – буди в нас.

Кое прави София това, което е днес? Миналото ѝ, което за някои някога е било настояще? Архитектурата ѝ, през която прозират лицата и житейските тегоби и радости на хората, съградили града? Улиците ѝ, по които са минавали и ще продължават да минават софиянци и жителите на столицата? Миризмата ѝ, която е съвкупност от всичко поискано, захвърлено, преглътнато и отново поело по своя път? Цветовете ѝ, които понякога са много, а в други случаи изобщо ги няма? Хората, които са като плът от плътта ѝ, дишат и живеят с нея? Или ритъмът ѝ, който събира всичко това, та и още, в една палитра от емоции, чувства, опит за съществуване и простичък стремеж за оцеляване?

Отговора потърсихме в погледа на хората, които са отдали времето, таланта и идеите си на София. Това, което сега наричаме модерен начин на изразяване, един ден може да бъде просто отживелица. С днешна дата обаче платформи, в които можем да открием рамо до рамо стария и съвременен облик на София, представен през фотографии, истории, лица, детайли и градски обиколки, са езикът на времето. На него говорят Виктор Топалов, създателят на „Бохемска София“, Вихрен Георгиев, който търси, намира и заснема „People of Sofia“, и човекът зад „Етюд-и-те на София“ – Иван Шишиев. От тях в звуковия файл можете да чуете с какви очи гледаме София днес.