Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за последната една година, дължаща се най-вероятно на Covid кризата. Национално представително проучване от август на Изследователски център „Тренд“, проведено сред 1005 души, относно нагласите на българите спрямо здравната система, показва, че 40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след Covid-19. Лошият контрол в системата на здравеопазване е проблем номер едно за българите. Според 86% държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване.
Парите, отделени за здравеопазване, трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апаратура и заплащане на повече лекарства от държавата, смятат 39% от запитаните. Откъде да дойдат тези пари обаче? Категоричното мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните.
Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването, коментира в "Нашият ден":
"Никой не обича да му се бърка в джоба, особено от данъците и осигуровките, така че е абсолютно разбираемо желанието на голяма част от населението. Идеята за акцизите не е измислена у нас. Акцизите, като косвен данък, следва да се използват за политики по превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на цигари и алкохол."
Шарков е категоричен, че трябва да се мине през политически дебат. "Подобен тип политика е добре да залегне във всяка програма на политическите партии." Идеята за употребата на приходите от акцизите за здравеопазване стои на дневен ред пред Министерството на финансите и дали то ще бъде склонно да задели за здравеопазване от този сигурен доход.
"Осигурителната тежест към момента е достатъчна, тя не трябва да се повишава, с оглед на идващата криза." – смята Шарков. "Не говорим само за здравноосигурителна тежест, а и за пенсионна, както и за минималната работна заплата. Трябва да има стимули за бизнеса, за да продължи да работи. Позитивни стимули чрез намаляване на данъчното бреме, в т.ч. и намаляване на ДДС. Ако държвата е разумна, да намали ДДС и на стоките като лекарствата, например."
Аркадий Шарков подчерта, че когато се говори за пари, трябва да се говори и за реформи и че бюджетът не е достатъчно добре оптимизиран. "Близо 50-52% от бюджета на Касата отиват за болнична помощ, а в Европа достигат най-много до 35%. В резултат на това доболничната помощ е недофинансирана. И за медикаментите бюджетът не е оптимизиран."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg