Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за последната една година, дължаща се най-вероятно на Covid кризата. Национално представително проучване от август на Изследователски център „Тренд“, проведено сред 1005 души, относно нагласите на българите спрямо здравната система, показва, че 40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след Covid-19. Лошият контрол в системата на здравеопазване е проблем номер едно за българите. Според 86% държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване.
Парите, отделени за здравеопазване, трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апаратура и заплащане на повече лекарства от държавата, смятат 39% от запитаните. Откъде да дойдат тези пари обаче? Категоричното мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните.
Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването, коментира в "Нашият ден":
"Никой не обича да му се бърка в джоба, особено от данъците и осигуровките, така че е абсолютно разбираемо желанието на голяма част от населението. Идеята за акцизите не е измислена у нас. Акцизите, като косвен данък, следва да се използват за политики по превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на цигари и алкохол."
Шарков е категоричен, че трябва да се мине през политически дебат. "Подобен тип политика е добре да залегне във всяка програма на политическите партии." Идеята за употребата на приходите от акцизите за здравеопазване стои на дневен ред пред Министерството на финансите и дали то ще бъде склонно да задели за здравеопазване от този сигурен доход.
"Осигурителната тежест към момента е достатъчна, тя не трябва да се повишава, с оглед на идващата криза." – смята Шарков. "Не говорим само за здравноосигурителна тежест, а и за пенсионна, както и за минималната работна заплата. Трябва да има стимули за бизнеса, за да продължи да работи. Позитивни стимули чрез намаляване на данъчното бреме, в т.ч. и намаляване на ДДС. Ако държвата е разумна, да намали ДДС и на стоките като лекарствата, например."
Аркадий Шарков подчерта, че когато се говори за пари, трябва да се говори и за реформи и че бюджетът не е достатъчно добре оптимизиран. "Близо 50-52% от бюджета на Касата отиват за болнична помощ, а в Европа достигат най-много до 35%. В резултат на това доболничната помощ е недофинансирана. И за медикаментите бюджетът не е оптимизиран."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg