Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайфур Хюсеин: Репресивният апарат на Турция действа систематично

| обновено на 13.10.20 в 19:48
Снимка: БГНЕС

Трудностите в работата на турските журналисти в Турция и извън нея, както и комюникето на МВнР, публикувано от „Nordic Monitor“ по повод шпионската кампания срещу учители, журналисти и критици на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Тайфур Хюсеин, журналистът от „Obzornews.bg“.

Как комюникето надгражда тревогата за турските журналисти

„За съжаление, повод за тревога винаги е имало, когато става дума за отношението на турските власти към журналистите. Но поводите за тревога, както и натискът се засилиха много след идването на Ердоган на власт. От 106-о Турция падна до 154-то място в класацията на „Репортери без граница“. Поводът за тревога, както и информацията, най-често идва от колеги в изгнание, които са успели по някакъв начин да избягат от режима на Ердоган. Те все още са „трън в очите“ на управляващите в Турция, най-вече защото режимът няма лостове, с които да ги накара да замъчат. Погледнато от дистанция, ясно се вижда, че за да се изгради един такъв режим, е необходимо първо да бъдат заглушени критичните гласове на журналистите.

Днес репресивният апарат на Ердоган действа много систематично и извън Турция, ето, един от колегите ни, турци, който работи за „Nordic Monitor“, беше съвсем наскоро нападнат в Швеция и това не е единичен акт. Много интелектуалци, учители, журналисти биват отвличани, пребивани или нападани с цел сплашване и извън пределите на Турция. Турски журналисти-изгнаници винаги е имало, но те се увеличиха многократно след опита за преврат през 2016-а. Разликата обаче е, че днес с помощта на социалните мрежи техните гласове все по-трудно могат да бъдат накарани да замъчат.“

Дългата ръка след закриването на в. „Заман“

„След като българското издание на в. „Заман“, за който аз работех, беше закрито, дългата ръка на режима стигна и до мен. Най-често през заплахи към мен и семейството ми с помощта на тролове в социалните мрежи. Тези тролове се контролират от режима в Турция и ние бяхме тяхна мишена. Не трябва да се забравя, че всеки опозиционер в Турция, независимо от народността му, където и да се намира по света, щом критикува режима на Ердоган, бива отъждествяван като терорист.

Колегите ни, които живеят извън Турция, също се притесняват, защото нямат съмнение, че определени турски дипломати извършват шпионаж спрямо тях. Защото дори външният министър на Турция наскоро каза, че това е задължение на турските дипломати извън Турция – да шпионират, и шпионажът не е само спрямо турски граждани! От гледна точка на режима в това няма нищо притеснително. Колегите ни се притесняват много и за близките си, които все още живеят в Турция, защото нямат представа какво може да им се случи там. Дори и след този наш разговор не е ясно в какви списъци ще вляза самият аз, но доказателствата за това ще се появят чак след някоя и друга година. Но това няма да ме спре да търся свободата.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20