Хубавата дама

Песни на Пати Остин, Куинси Джонс, Род Темпертън, Емерсън, Лейк енд Палмър, Брус и Джон Хорнсби, Владимир Попчев и „ФСБ“, Бил Уидърс, Сирил Еме, Ричард Пейдж, Доминик Милър и Стинг представят Димитрина Кюркчиева и Кристиян Бояджиев в „Изпята поезия“ на 11 октомври от 17 часа.

„Искам нежност“, чуваме на френски да пее сър Елтън Джон години преди да получи титлата на благородник. И това далеч не е първата френска песен, която изпълнява. Ако някой се учудва – сър Елтън говори добре този език, което му позволява и добре да пее на него. Нека си припомним и сър Пол, „Бийтълс“ и песента „Мишел“!

Години по-късно още един знаменит английски автор-изпълнител изненада любопитния свят с френска интерпретация на песента „La belle dame sans regrets“, „Красавицата без милост“ или „Безжалостната красавица“. Почти всеки знае: това е песента на Стинг, която британецът, носител на рицарско звание, създава заедно с китариста и сподвижник Доминик Милър – великолепна пиеса като изпълнение, звукозапис, музика и текст… дори. И все пак, защо с френски думи?

Вероятно, трябва да търсим връзка с едно по-далечно минало. Известен е сонетът на английския поет Джон Кийтс „La Belle Dame Sans Merci“ – заглавие, което има сходен смисъл: „Хубавицата, която няма милост“, „Безмилостната красавица“, но отново изниква същият въпрос: защо и това заглавие е на френски език? Джон Кийтс създава тази творба през 1819 година по мотиви на средновековната провансалска френска поезия.

Отивайки мислено още по-назад във времето стигаме до „Прекрасната дама, незнаеща милосърдие“ или „Красивата дама без милост“ – докосваща рицарската романтика алегорична поема на Ален Шартрие, живял на превала между 14 и 15 век. Близо 550 години по-късно Стинг на свой ред се вдъхновява от незнайната безмилостна красавица. Днес мнозина я наричат la femme fatale, „фаталната жена“, която май съществува във всички времена: в отминали епохи и вероятно – бъдещи..., знаем ли?! Разумно е да не прибързваме с вариации по тази тема – сложна, разнообразна, пъстра, неподвластна, шарена като живота. Затова като постскриптум по повод англичаните, които понякога обичат да изпяват френски думи е добре да си припомним, че на официалния герб на Обединеното кралство има изписани два девиза. Единият заявява: „Срам за онзи, който мисли зло“. Другият гласи: „Бог и моето право“.

И двата надписа, които до днес красят герба на Великобритания са изписани на френски език.