"Архитектурата винаги е нещо, което отваря вярата, нещо много позитивно. Може да си политик песимист, военен лидер, музикант, поет, писател или икономист песимист, но никога не можеш да си песимист, ако си архитект, защото да се занимаваш с архитектура, означава да построиш нещо, а когато строиш, винаги гледаш към бъдещето. Архитектурата се отнася не до миналото, а до вярата в бъдещето." – казва прочутият архитект Даниел Либескинд в лекцията си "Архитектурата е език".
А гостът в рубриката „Главен герой“, доц. д-р архитект Стефан Аспарухов, кандидат за председател на УС на Камарата на архитектите в България, ни кара да се замислим доколко познаваме правилата на архитектурната граматика и на самата професия на архитекта, днес, когато архитектурното образование е достъпно, но не така стои въпросът с реализацията.
"Реализацията е сериозен проблем поради това, че регулацията на професията не се осъществява така, както очаква държавата и най-вече обществото, каза Аспарухов.
Редица професии: лекари, нотариуси, геодезисти – успяха да убедят обществото, че професията им е важна и приносна.
Когато отидем на лекар или нотариус, там цените са фиксирани, не се пазарим за цената, в единия случай е заложено здравето ни, в другия – собствеността.
В последните 20 години ние, архитектите, не се възползвахме от това, че имаше подем в икономиката, в строителството, и изоставихме достойнството на професията си, не защитихме виждането си, че професията ни е свързана с благосъстоянието и здравето, макар и в дългосрочен план. Сега на работата ни се гледа като на краставици и домати и изобщо на стока, чиято цена, подлежи на пазарлък."
Както става ясно обаче, архитектите не са хора, които могат да си позволят песимизъм задълго. Стефан Аспарухов разказва за ролята на Камарата на архитектите като посредник между хората и администрацията и начините професионалната организация да работи за престижа на професията, да адресира и комуникира проблемите по един ясен и достъпен начин.
Чуйте разговора, в който стана въпрос и за това как, като граждани, да поемем отговорността си за градската среда, която обитаваме.
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В деня, когато честваме свободата си и съхраняването на българския дух, самосъзнание и вяра, в "Нашият ден" разговаряме с Пепа Гологанова , учител по история и ръководител на кръжока по Краезнание към НЧ "Христо Ботев 1869". Гологанова разказва легендата за Калифер войвода , който бранил планинските проходи от султана. Най-сетне османският..
Ще се постараем да ви направим съпричастни с духовния празник на нашите сънародници в Лондон от отминалия уикенд. На 22 февруари, вечерта българският патриарх Даниил бе посрещнат с камбанен звън, за да отслужи първата вечерня в храма, посветен на всебългарския светец Йоан Рилски Чудотворец в столицата на Великобритания, а на следващия ден бе..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg