Когато четем Достоевски, усещаме от колко много поделементи е съставен човекът и сякаш Достоевски е авторът в световната литература, който е успял да ги обхване. Самият писател се състои от много трагични съдби – каторга, болести, зависимости, хищни издатели, дългове, нещастни любови, загуба на деца, величав, огромен литературен талант.
Повестта „Кротката“ кротко, смирено се вписва в сложните душевни лабиринти на човешката природа, които Достоевски надлъж и нашир преброжда в цялото си творчество. Провокация за написването ѝ е репортаж във вестник за шивачка, която се самоубива, като скача от покрива на сградата, в която живее. Самоубийства е имало и ще има. Тази жена обаче остава завинаги интерпретирана в литературата, защото скача, прегърнала икона на Света Богородица – факт, който поразява Достоевски. „Тази икона в ръцете ѝ – пише той в „Дневник на писателя“ – е странна и нечувана още черта в самоубийството! Това е някакво кротко, смирено самоубийство. Тук дори видимо не е имало никакъв ропот или упрек: просто – вече не трябва да се живее, „Бог не иска“, и умряла, след като се помолила“.
Жената – прототип на Кротката, е сложила край на живота си заради безпаричие, а в повестта „Кротката“ Достоевски надгражда и нажежава до яркочервено линията на смирението, доведено до бунт, защото може да оцелее без всичко друго, но не и без любов. Типично руско. Вселенски значимо. Точно като знаменателната му мисъл, че любовта е да видиш човека такъв, какъвто Бог го е замислил. А „Кротката“ добавя още един детайл – освен да го видиш, и да заживееш с Бога в другия човек. Обратното е заплаха за същността на самия живот.
Радиодраматизацията на повестта „Кротката“ е великолепно интерпретирана от артистите Илия Добрев и Петя Силянова и от режисьора Петър Дамянов.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg