Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

95 години от рождението на Любомир Бодуров

Любомир Бодуров
Снимка: operasofia.bg

С фрагменти от „Лучия ди Ламермур“, „Дон Карлос“, „Лоенгрин“, „Кармен“, „Хованщина“, „Дама Пика“, „Къщата на трите девойки“, „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Птицепродавецът“ програма „Христо Ботев“ отбелязва 95 години от рождението на Любомир Бодуров на 24 октомври от 20.30 часа.

Любомир Бодуров е роден на 14 октомври 1925 година в Бургас. Проявява силен интерес към музиката още като ученик, когато започва да пее в самодеен хор. По-късно взема уроци при Георги Златев-Черкин, а на 24-годишна възраст заминава за София и постъпва в хор „Гусла“.

През 1950 се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър, тогава директор е Стефан Македонски. Колективът е впечатлен от необикновения му глас и хубавата, сценична фигура. На 13 април същата година той дебютира с ролята на Адам в „Птицепродавецът“ на Карл Целер. През седемте години, в които работи в театъра, той се утвърждава като един от най-изявените и способни артисти.

През 1956 Бодуров е на специализация в Болшой театър, в Москва. Там дебютира с ролята на Дон Хозе от „Кармен“ на Бизе, а след това изпълнява с голям успех и Герман от „Дама Пика“ на Чайковски.

След години Бодуров си спомня с голяма любов за времето, прекарано в Москва: „Когато спечелих първи награди на конкурсите Пражка пролет и на Световния младежки фестивал във Варшава, Министерството на културта ме изпрати заедно с няколко колеги от София, Стара Загора и Русе на специализация в Болшой театър. Тогава бях артист в Музикалния театър и целият колектив ме изпрати с въодушевление. Дотогава само бях чувал за Болшой театър, знаех, че е един от водещите театри в света. Но това, което видях там, ме порази – и мащабите, и начинът на работа, и понятието публика... Всички ние, стажант-артистите, имахме достъп до една от най-хубавите ложи на театъра. Наблюдавахме и слушахме спектаклите. Тогава мен ме интересуваше главно руската класика, за която се подготвях.“

За дебюта си там, певецът разказва: „След доста продължителна работа дойде и денят на първото ми участие на сцената на Болшой театър. Това беше не само първият ми гастрол на чужда сцена, но и първият ми гастрол изобщо като оперен артист. В ролята на Кармен дебютира и мецосопраното от Свердловския театър Ирина Архипова. Вълнувах се много по време на първия спектакъл. Той се състоя на 1 април 1956 година. Когато засвириха в първо действие войнишките тръби и аз трябваше да поведа караула за смяна, краката ми трепереха. На войнишката си шапка носех голямо перо. Приятелите ми от залата след това ми разказваха, че то доста играело.“

Година след специализацията си в Болшой театър, Бодуров е поканен за солист в Софийската опера. И на националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман. Следват 30 години блестяща кариера тук и в чужбина. Коронни му остават ролите на: Дон Хозе, Каварадоси, Дон Карлос, Де Грийо, Лоенгрин, Едгардо, Рикардо, Макдъф, Герман, Княз Голицин. С удоволствие изпълнява и български заглавия – „Майстори“ на Хаджиев, „Ивайло“ на Големинов, „Тревога“ на Райчев, „Саламбо“ на Стоянов, „Хан Крум Ювиги“ на Йосифов. Пее с артисти като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Павел Герджиков, Гена Димитрова, Катя Попова, Александрина Милчева, Юлия Винер-Ченишева, Мария Бохачек, Надя Афеян.

Златните му години минават по сцените на Прага, Бърно, Братислава, Букурещ, Синая, Варшава, Атина. Чуждестранната оперна критика го обсипва с хвалебствени рецензии, а в България той получава всички възможни тогава награди и звания. Бодуров е солист на Софийската опера до 1986-а, когато заболява тежко и това слага край на певческата му кариера. Умира през април 1992 година в София на 66 години.

В интервю с Боянка Арнаудова, отпечатано на 2 ноември 1985 г., Бодуров споделя: „Оперетата ми даде основата. Там се освободих от сценичното напрежение, а това е важен етап за певеца. Първите ми, младежките години минаха там и трябва да призная, че и досега с удоволствие слушам записите си от онова време по Радио София. Не бих казал, че оперетата взе нещо от мен, но операта предлага много по-големи възможности за певеца, репертоарът ѝ е много богат и разнообразен.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05

Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици"

Излезе  една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала  "Софийски музикални седмици"  от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".  Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..

публикувано на 29.06.24 в 11:30
Магдалена Кожена, Саймън Ратъл, Андрю Стейпълс и Симфоничния оркестър на Баварското радио

"Идоменей" на Моцарт от Мюнхен

"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..

публикувано на 29.06.24 в 08:05

"Надпяване" – фолклорната класация на програма "Христо Ботев", юли 2024

В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 28.06.24 в 11:59