Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Владимир Башев

Снимка: Литературен кабинет "Владимир Башев"

В деня, в който преди пет десетилетия си отива поетът Владимир Башев – "Нашият ден" припомня неговите стихове, статии и есета в едно интервю с уредника на Литературния кабинет "Владимир Башев" д-р Мариана Кирова. 

Спомен за един поет, който завинаги остана на 32 години, но някои негови стихосбирки като "Тревожни антени" например, днес звучат доста актуално...

"Активният период на Владимир Башев е 1957-1967. Той оставя 7 стихосбирки. Първата е "Тревожни антени". Последната е "Ателие". Тя излиза един месец след смъртта на поета. Башев като че ли е имал усещане за своята смърт – последните му стихотворения са за сбогуване. Но това не е толкова странно, защото поетите са интуитивни. По-интересното е, че Башев е усетил какво ще се случи в едни по-нататъшни времена."

Мариана Кирилова подчерта, ча наградата "Владимир Башев" е най-трайната литературна награда у нас (връчва се от 52 години).  

"Владимир Дамянов Башев е роден в София на 28 юли 1935. Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1963) на в. „Пулс“. Литературен сътрудник (1957–1963) на в. „Работническо дело“, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт“. За първи път публикува стихотворение през 1950 г. във в. „Самоковска трибуна“. Един от най-изявените поети на 60-те години, автор на множество литературнокритически и публицистични статии по обществено-политически въпроси в периодичния печат. 

Задължителните клишета в първата му стихосбирка „Тревожни антeни“ (1957) се смекчават от подчертана лична ангажираност, от ефектни реторични жестове, от едно все още наивно обговорено, но ясно заявено самоидентифициране на лирическия аз. Стихът „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ се приема като мото на публичните граждански позиции и изяви на поетите от 60-те години, институционализирали се в литературата като Априлско поколение. Стихосбирките „Преодоляване на гравитацията“ (1960); „Нецелунати момичета“ (1963); „Магазин за часовници“ (1964); „Възраст“ (1966), се превръщат в социални, но и много лични биографеми на времето, в които поетът е интелектуално по-вглъбен, изправен пред по-сложни екзистенциални въпроси. Башев продуктивно експериментира и в областта на поетиката – от класическата римувана строфа, през ритмиката и графичната структура на свободния стих до усложнената поетична фраза на последните му творби. В тях той играе не толкова с формата, с ефектните образи и предизвикателните асоциации, а залага на сложна хармония между ритъм и смисъл във всеки стих.

Владимир Башев е автор на либрета на оперите „Антигона 43“ (1963), музика Любомир Пипков и „Мост“ (1965), музика Александър Райчев; на текста на ораторията „Ода на нашето време“ (1959) от Л. Пипков. Много от неговите стихове са популярни като текстове на естрадни песни.

Башев развива изключително активна преводаческа дейност. Превежда „Избрани стихотворения“ (1965) от Е. Евтушенко; „Стихове и поеми“ (1966) от А. Вознесенски. Публикува свои преводи на произведения от М. Луконин, Е. Винокуров, М. Светлов, С. Орлов, Вл. Соколов, В. Фьодоров, Л. Мартинов, В. Михалик, О. Микулашек, А. Захарополус, Я. Рицос, С. Рацинос, Рита Буми Папа, А. Ефталоитис, К. Паламас, М. Сантурис, К. Кованис, М. Мартинатис и др. На руски език излизат негови избрани стихотворения „Лирика“ (1978). Негови творби са преведени на англ., араб., гр., ит., пол., рум., рус., унг. и др. ез. Носител (посмъртно) на Димитровска награда (1969). Умира на 19 ноември 1967 г." – Диана Ралева, Речник на българската литература след Освобождението.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Юн Фосе – драматургът, който предусеща бъдещето

Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..

публикувано на 28.11.24 в 13:05

Софийският международен литературен фестивал – поле за среща със световни писатели

От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК.  Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..

публикувано на 28.11.24 в 11:10

Преподавателят и Принцът: Нишкови за фотографията – като страст и професия

В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..

публикувано на 28.11.24 в 09:46
Тодор П. Тодоров

Тодор П. Тодоров: За честването на 15 години от създаването на Европейската награда за литература

Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..

публикувано на 28.11.24 в 08:43

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..

публикувано на 27.11.24 в 17:35