В деня, в който преди пет десетилетия си отива поетът Владимир Башев – "Нашият ден" припомня неговите стихове, статии и есета в едно интервю с уредника на Литературния кабинет "Владимир Башев" д-р Мариана Кирова.
Спомен за един поет, който завинаги остана на 32 години, но някои негови стихосбирки като "Тревожни антени" например, днес звучат доста актуално...
"Активният период на Владимир Башев е 1957-1967. Той оставя 7 стихосбирки. Първата е "Тревожни антени". Последната е "Ателие". Тя излиза един месец след смъртта на поета. Башев като че ли е имал усещане за своята смърт – последните му стихотворения са за сбогуване. Но това не е толкова странно, защото поетите са интуитивни. По-интересното е, че Башев е усетил какво ще се случи в едни по-нататъшни времена."
Мариана Кирилова подчерта, ча наградата "Владимир Башев" е най-трайната литературна награда у нас (връчва се от 52 години).
"Владимир Дамянов Башев е роден в София на 28 юли 1935. Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1963) на в. „Пулс“. Литературен сътрудник (1957–1963) на в. „Работническо дело“, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт“. За първи път публикува стихотворение през 1950 г. във в. „Самоковска трибуна“. Един от най-изявените поети на 60-те години, автор на множество литературнокритически и публицистични статии по обществено-политически въпроси в периодичния печат.
Задължителните клишета в първата му стихосбирка „Тревожни антeни“ (1957) се смекчават от подчертана лична ангажираност, от ефектни реторични жестове, от едно все още наивно обговорено, но ясно заявено самоидентифициране на лирическия аз. Стихът „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ се приема като мото на публичните граждански позиции и изяви на поетите от 60-те години, институционализирали се в литературата като Априлско поколение. Стихосбирките „Преодоляване на гравитацията“ (1960); „Нецелунати момичета“ (1963); „Магазин за часовници“ (1964); „Възраст“ (1966), се превръщат в социални, но и много лични биографеми на времето, в които поетът е интелектуално по-вглъбен, изправен пред по-сложни екзистенциални въпроси. Башев продуктивно експериментира и в областта на поетиката – от класическата римувана строфа, през ритмиката и графичната структура на свободния стих до усложнената поетична фраза на последните му творби. В тях той играе не толкова с формата, с ефектните образи и предизвикателните асоциации, а залага на сложна хармония между ритъм и смисъл във всеки стих.
Владимир Башев е автор на либрета на оперите „Антигона 43“ (1963), музика Любомир Пипков и „Мост“ (1965), музика Александър Райчев; на текста на ораторията „Ода на нашето време“ (1959) от Л. Пипков. Много от неговите стихове са популярни като текстове на естрадни песни.
Башев развива изключително активна преводаческа дейност. Превежда „Избрани стихотворения“ (1965) от Е. Евтушенко; „Стихове и поеми“ (1966) от А. Вознесенски. Публикува свои преводи на произведения от М. Луконин, Е. Винокуров, М. Светлов, С. Орлов, Вл. Соколов, В. Фьодоров, Л. Мартинов, В. Михалик, О. Микулашек, А. Захарополус, Я. Рицос, С. Рацинос, Рита Буми Папа, А. Ефталоитис, К. Паламас, М. Сантурис, К. Кованис, М. Мартинатис и др. На руски език излизат негови избрани стихотворения „Лирика“ (1978). Негови творби са преведени на англ., араб., гр., ит., пол., рум., рус., унг. и др. ез. Носител (посмъртно) на Димитровска награда (1969). Умира на 19 ноември 1967 г." – Диана Ралева, Речник на българската литература след Освобождението.
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете, мимиките, позицията на тялото или напротив, то винаги издава истинските намерения, поне за тези, които могат да ги разчетат? Влияят ли ни невербалните послания в политиката несъзнателно, така че да..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в България. Провежда се на всеки три години и тази година е неговото 19-о издание. Фестивалният афиш включва 11 спектакъла на театри от Китай, Грузия и Естония, както и най-доброто, създадено от..
На 2 октомври от 19:00 часа на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в София Балетът на Държавна опера - Стара Загора ще представи своята най-нова постановка "Парижки нощи“. Спектакълът, поставен по повод 100 години Старозагорска опера от Донвена Пандурски – хореограф и режисьор, е впечатляваща балетна фантазия в четири..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на постановката по последната пиеса на руския класик е дело на Владлен Александров. "Това е един от шедьоврите на световната драматургия и беше време трупата на Врачанския театър да работи едно..
За Васил Н . Василев това са основните материали – светлината на свещеното и сянката на телесното. Градейки по особен, поетичен начин формите и пространствата с тях, ненатрапливо напомня за смисъла им на носители на сакралното и еротичното. Тази двойственост е в цялата изложба – в цикъла "Христос и блудницата“, в картините " Мъж със свещ..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази..
Сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят на 30 септември камерния концерт "Пътищата на любовта". Около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg