В условията на пандемия технологичните устройства и екраните станаха основно средство за комуникация, работа, учене, забавление. Не е чудно, че все повече хора се оплакват, че зрението им се е влошило по време на затварянето у дома. Повечето хора са убедени, че екраните влияят зле на очите.
Според специалистите обаче, не е точно така. "Знаем, че екраните са безопасни: не те причиняват медицински проблеми на очите", казва Даниел Хардиман-Маккартни, клиничен съветник към Колежа по Оптометрика във Великобритания.
"Като цяло от 21-годишна възраст е доста ясно как ще се развият очите ви през годините, независимо колко време прекарвате пред екран, четете ли на мъждиво осветление и колко близо седите пред телевизора, казва Хардиман-Маккартни.
Всъщност, заради възможността да настроите големината на шрифта, яркостта и конраста, е възможно да ви е по-лесно да четете от екран, отколкото от хартия."
Популярното опасение, е че устройствата излъчват "синя светлина", но на практика те излъчват много по-малки синя светлина от слънцето, и засега няма убедителни доказателства, че вредят.
Светлината от екраните не толкова уврежда зрението, колкото влияе зле на циркадианния ритъм. Съдържанието, което приемаме чрез екрана, стимулира мозъка и може да попречи на съня като по този начин допринася за усещането, че ползването без мярка на технологиите е вредно за нас. Съветът да приключим с екрана поне час преди лягане е дотолкова меродавен и полезен, че отдавна сме спрели да го чуваме.
В дългосрочен план екраните наистина способстват за увреждане на зрението ни, но не по начините, които очакваме. За децата, чието зрение все още се развива, повечето време, прекарано навън във възрастта от 7 до 11 години, спомага да не развият късогледство. "
Причините са неясни, казва Хардиман-Маккартни. „Истината е, че не разбираме напълно основния механизъм на късогледството. Може да е резултат от интензивност на светлината, физически упражнения, фокусиране върху по-далечни разстояния - или може би комбинация. Но защитният ефект на децата, прекарващи 11 часа или повече на открито седмично, е добре установен - което поражда опасения относно увеличеното време, прекарано на закрито (и неизбежно на екрани) по време на пандемията.
Ако някои от тези промени се задържат - например дистанционно обучение и се съкрати задълго времето, прекарано навън - Хардиман-Маккартни казва, че съществува риск от „бум на късогледство“.
Разбира се, и възрастните не са пощадени. Ако по време на пандемията сте забелязали, че зрението ви се влошава, това може да се дължи на факта, че очите ви се уморени. Още повече ако работите вкъщи, където не разполагате с ергономичен стол, най-често използвате лаптоп или телефон, сложен на кухненската маса и пр.
Съветът е да държите екрана на разстояние между 40 и 76 см от очите си, екранът трябва да е на място, където няма отблясъци от прозореца, а ако успоредно гледате и документи, те трябва да са разположени до екрана, така че да няма нужда да рефокусирате.
С телефоните и таблетите съветът е да ги държите на скута си под ъгъл 90 градуса с раменете, все едно държите книга. Не е добре да се поддадете на изкушението да легнете на леглото или дивана и да държите устройството над главата си - защото това е ужасно за очите ви, защото очният мускул се напряга по-малко, когато гледаме леко надолу, отколкото нагоре.
Ако седим пред екран задълго, казва Хардиман-Маккартни, повечето от нас изобщо не отклоняват поглед. Взираме се на 40-45 см. в продължение на дълги периоди, а това е просто неестествено. Очите ни не са настроени да правят това.
Той се застъпва за спазването на правилото 20-20-20: гледане на нещо на 20 фута (шест метра) в продължение на 20 секунди, на всеки 20 минути - за да си починат очите.
Той предлага да настроите таймер, който да ви напомня да го правите три пъти на час.
Другият му съвет поразява със своята простота: увеличете текста! "Раздуйте кегела до 125%, 150% - това е много по-ефективно за очите ви. Регулирайте и яркостта - малки промени, които могат да донесат голямо облекчение.
И не забравяйте да мигате. Правим го по-малко, когато гледаме екран, който може да причини неудобна сухота. Ако усетите, че очите ви "парят", започнете да мигате принудително известно време, това смазва очите със свеж слой слъзен филм, казва Хардиман-Маккартни, и е наистина прост начин за подпомагане без химикали.“
Източник: Guardian
Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
