Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.
Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.
Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.
Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.
Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?
„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.
Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg