Възможната бедност – какви предпоставки за нея създават социалният бюджет за 2021 година и мерките срещу разпространението на Covid-19?
Правителството реши да удължи извънредната епидемична обстановка, а нови по-строги мерки влизат в сила от петък – 27 ноември, и ще продължат до 21 декември 2020 г. На територията на възможната бедност: какви предпоставки за нея създават „социалният“ бюджет 2021 и мерките срещу разпространението на Covid-19.
Социалният икономист и представител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов коментира ситуацията в "Нашият ден":
"Хората от малкия и средния бизнес и сектора на услугите, хората с ниска квалификация, хората с малко буфери като запаси заделени средства – са най-уязвими. Смятам, че мерките, които в момента се вземат, са правилни, дори са леко закъснели на фона на медицинската криза и вървящите с нея статистики. Още предишния път, когато ви гостувах, казах, че кризата ще има формата на W, казано по друг начин – ще се възстановим леко, което се случи септември-октомври, след което отново ще има влошаване на основни макроикономически параметри – безработица, намаляване на заетост, отново свиване на реалния икономически растеж... Това ще бъде прекият резултат от този частичен локдаун, който се обявява. Едва може би чак пролетта ще усетим чисто икономически възстановяване на някои от основните отрасли."
Любослав Костов не е съгласен, че параметрите, заложени в бюджета за догодина, ще се сбъднат. "Ситуацията е много обвързана и твърде несигурна, за да правим генерални изводи дали този бюджет е социален, дали е продиктуван от настоящата криза... какво трябва да е поведението на държавата. Може би сега е подходящият момент да преосмислим ролята на държавата в икономиката посредством нейните фискални инструменти – на правителствените разходи и на данъците, от друга страна."
Любослав Костов препоръча хората да се интересуват от това какви възможности предлага държавата, а държавата максимално да облекчи режима за кандидатстване и бюрократичните тежести, за да може максимално много хора да се възползват от каквито и да било облекчения през Министерството на труда и социалната политика.
Чуйте повече в звуковия файл.
Темата за възможната предстояща бедност и достатъчни ли са 3 седмици да влезем от един обществен слой в друг по отношение на доходи, заетост... коментира и председателят на българската „Антибедност мрежа” проф. Духомир Минев:
"Съществена роля ще изиграят няколко фактора. На първо място, мерките, които се приемат за социална защита и особено важен за следващия период ще бъде бюджетът и то в частта му за социалните разходи – подготвен е истински скок в разходите (Увеличаване на минимални пенсии, минимална работна заплата, разходи за социална политика, обезщетение при безработица и т.н.). Важният въпрос е тези увеличени разходи дали ще предотвратят спада, който се очаква поради икономическия спад и поради ограничителните мерки. Може би няма много основания за оптимизъм.
"Големият песимизъм идва от състоянието на публичния дебат, в който разумните гласове, настояващи за реални важни промени, остават заглушени и на втори план. По-силни, по-кресливи и по-влиятелни са гласовете, които яростно бранят статуквото" – категоричен е проф. Минев.
"Може би единственият положителен ефект от Covid-19 е, че принуди политиците мълчаливо и тихомълком да се сбогуват с остеритета*, с тези, продължили десетилетия, политики на строги икономии." – подчерта проф. Минев.
Чуйте повече в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg