Текстилът – артистичен и авангарден, отбелязва 60-годишнина

публикувано на 02.12.20 в 13:35

Цветана Петрова, Неугасима жар (детайл), 1984

Снимка: nationalgallery.bg

Дни преди налагането на по-строги мерки заради коронакризата у нас, с вернисаж в Националната галерия „Квадрат 500“ - зала 19 се откри изложбата „Текстилът – артистичен и авангарден“. Този проект бе замислен отдавна, но чакаше подходящото време – разказа в „Артефир“ изкуствоведът Дочка Кисьова-Гогова.

Текстилна художествена школа в България се създава през 1959 година, а тази година се честват 60 години от основаването на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия в София. Изложбата в „Квадрат 500“ е свързана с това честване и с експозицията, подредена и в галерия „Академия“.

Колекция „ Артистичен текстил“ на Националната галерия дълги години бе непозната за широката публика. В нея са представени много талантливи автори сред които Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Петко Петков, Васил Овчаров, Евелина Пирева, Марияна Райнова, Цветана Петрова.

За това изкуство 80-те са време на възход. Сред новаторите е и „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който в първите години застава начело на специалност „Текстил“ в Художествената академия и извежда текстилното изкуство от двойното измерение до нестандартното тройно. Художникът оставя трайна диря в развитието това изкуство не само в България, а и по света.

Марин Върбанов учи своите студенти, че художественият текстил и работата с него е преди всичко начин на мислене, а неговата школа е на първо място концептуална, защото художниците, минали през нея творят изкуство, толерантно към всички материи и материали. Тази приемственост виждаме и в съвременния артистичен текстил, където рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан губи очертанията си. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники.

Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Маргарита Допчева, Антония Табакова, Мила Стоева, Яна Петкова, Елисавета Ангелова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането, а творбите им с емоционални и смислови препратки, с новите, нестандартни материали придобиват авангарден характер.