На първо четене вчера Комисията по култура и медии разгледа законопроекта за изменение и допълнение в Закона за филмовата индустрия. Той е изготвен от Министерството на културата и е внесен в Министерски съвет без достатъчно изчерпателното обществено обсъждане.
Направени са поправки в чл. 17. Те засягат обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, подпомагането на фестивалите и културните прояви, както и създаването на нова схема за възстановяване на разходите, която ще има за цел да стимулира инвестициите в сектора. Филмовите компании, които са снимали продукции у нас, от следващата година ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България. Промените предвиждат увеличение на субсидията за национални продукции в размер на 10 млн. лв. годишно.
„При цялото това бързане, разбира се, възникват много въпроси. Аз не съм привърженик на подобен тип законодателни инициативи, още повече че тук има един проблематичен финансов инструмент, който по всякакви, особено културни критерии, ни отдалечава от европейските практики и това много ясно трябва да се знае“, обясни във „Време и половина“ директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.
Тя добави още, че законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника. Те не присъстват в законопроекта. Правилникът ще бъде гласуван на Министерски съвет, но все още не е известно кога. След него ще бъдат разписани допълнителни правила.
Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти, не е против тази иначе дългоочаквана реформа, но не смята, че мястото на схемата за възстановяване, която е по-скоро икономическа мярка, е в Закона за филмовата индустрия.
„Наистина това бързане е нещо, което е доста съмнително. Да, приветстваме възможността след 12 години да се коригира формулата и вместо 7 да се финансират 12 игрални филма, 22 документални и 250 минути (анимация). Това е чл. 17, който касае българското производство. Но някак си е несправедливо, в момента увеличението от 10 млн. за българско кино означава, че 25 млн. ще бъдат разпределяни за българско кино, включително за фестивали, разпространение и кинопоказ, а изведнъж сумата от 15 млн. е готова да бъде предоставена на чужди продукции. Това е една голяма реформа, която не виждам как при наличието на тази институция Национален филмов център ще бъде обслужвана“, каза Тонева в ефира на програма „Христо Ботев“. Според нея е важно да се запитаме и какви са целите за държавното подпомагане на една индустрия.
Още за промените в Закона за филмовата индустрия можете да чуете в звуковия файл.
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си..
Международният кинофестивал за късометражно кино "Карантината" във Варна започва утре (5 август). В "Нашият ден" един от организаторите – художникът Дарин Сотиров от школа "Дедал", разказва за програмата и каузата на събитието. 11-то издание на фестивала ще се проведе в 5 летни вечери, като програмата му включва 35 късометражни филма –..
Гост в "Тийн Тайм" е Симо Лазаров, пионер в областта на електронната и компютърната музика в България. Завършил е Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 година свири в рок група "Везни". По-късно защитава дисертация, свързана с компютърната музика. Специализира в различни студия за електронна музика,..
В рубриката "Изкуството в мен" търсим себепознанието. Мъдростта на писателите, поетите, артистите, творците. Животът ни предлага своите странни предизвикателства, а изкуството често идва на помощ. Представяме поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро и е автор на книгите The Search For Something More, All The Letters I Should Have..
"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg