След половин година отказ да говори пред българските медии премиерът даде интервю за чужд вестник. Какво не им е наред на българските медии, че премиерът предпочете да говори пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ – анализ на политолога Страхил Делийски в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“.
„На българските медии много неща не са им наред и това може да се види в различни класации, но не мисля, че причините този път са в българските медии, за да предпочете Борисов да говори пред германска медия. Той избра германската медия, защото смята, че има репутационен проблем, извън територията на България. Това означава, че посланията, образите и картините в интервюто в голяма степен са предназначени и за аудитория извън онова, което той нарича български народ. Важна е и рамката, през която Борисов разказва това, което се случва – с цялата шпионска символика, в която всички лоши искат да го дискредитират, а той всъщност бил от добрите. А е от добрите, защото според него той прави само проевропейски и проатлантически неща. Очевидно той си два ясна сметка за източниците на своята легитимност в Европа.“
Стабилокрация
„Това са политически режими, характерни предимно за Западните Балкани, където така наречената "стабилност" е изведена като свръхцел на управлението. А качеството на живот и качеството на управлението остават на второ място. Тоест, ако промотират европейски ценности, това е достатъчно и няма значение каква е вътрешната интимност на управлението в страните им. Но зад тази стабилокрация надничат клиентелистки структури като контрол върху медиите и какво ли още не. В Европа си дават сметка, че е крайно време да спрат да си отглеждат подобни режими. Тук става дума за репутацията на Борисов, а не за репутацията на България.“
Той иска да спаси себе си
„Ясно се вижда, че Борисов се е отказал в голяма степен да развива позитивна репутация на България. Той се интересува само от своята репутация, което пък е функция на неговото разбиране, че дните му на власт са преброени. Той иска да спаси себе си, защото е суетен и егоцентричен човек. Той не обича да бъде обект на лоши думи. А когато си във властта, трябва да знаеш, че ще има и лоши думи. Но ако някой каже нещо лошо за него, той веднага се превръща в агент на някакви чужди сили. Това се вижда много добре и в отношението му към определени медии – той не може да понесе никаква критика, а да не забравяме, че това е функцията на медиите – да са критични. Отказът му да приеме критиките със сигурност не е някаква „дзенбудистка“ философия, която му помага съзерцателно да приема критиките. Да не приема критиките просто е част от разбирането на Борисов за политическия процес, което разбиране е далеч от всякакви демократични стандарти.“
Фалшивите новини и „хулите“
„Това е един стил, който напоследък наложи и президентът Доналд Тръмп – всичко, с което не съм съгласен или е срещу мен, са фалшиви новини, „хули“ и т.н. Това е стил, който е пряка функция на силното навлизане на политиците в социалните мрежи с идеята е, че може във всяка социална мрежа необезпокоявано от хулителите да стриймва съобщения, без филтъра на въпросите на журналистите. Тази идея отговаря на всички мокри сънища на политиците – аз мога да си говоря каквото си искам, без да се налага да отговарям директно на някакви „хулителски“ въпроси. Това е проблематично, когато става въпрос за качеството на политическата публичност.“
Идеята за истина и знание
„Идеята за истина и какво трябва да знаем, ще реши бъдещето на либералните демокрации, защото либералните демокрации са изградени върху информирания избор на гражданите и предпоставката, че ние знаем в рамките на публичната сфера какво управляващите правят. И на базата на този тип общуване с тях, ние разумно оценяваме какво те правят и дали то отговаря на онова, което са обещали. Когато е размита границата между истина и неистина, между критика и „хули“, факти и интерпретации, става изключително проблематично именно това информиране и знание, което ние трябва да получим.
И всъщност вече няма значение пред каква медия говори Борисов – чужда или наша, защото неговата властова позиция не е функция на дълбочинни демократични връзки с неговите избиратели. Той говори с нас само когато трябва да се оправдае за нещо. В този смисъл въобще не си струва да се търси интервю с него. Защото интервюто е форма на диалог, а да сте видели г-н Борисов да води диалог? Той само прави монолози – монолози на един изморен политик. Време е вече да оставим Борисов да си монологизира сам. Нека си води монолозите, а за медиите е време да разкажат една нова версия, в която такива монолози вече няма да са възможни и главният монологист не участва. Защото явно той живее в тотално различен ценностен, естетически и познавателен свят от младите хора, които никога няма да разберат фигурата, която нещо мърмори от телевизора.“
Можете да чуете целия разговор със Страхил Делийски в звуковия файл.
Наближава краят на историята с пандемията, хепиендът се казва ваксина. Така смята социологът Андрей Райчев, който бе гост на предаването „Политически НЕкоректно“. Райчев припомни, че през пролетта е прогнозирал, че всичко ще свърши като с..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" по БНР темата за мястото на родителите и децата в процеса на вземане на важни решения за образованието бе поставена от Ася Стоянова – председател на сдружение "Нетипичен ум – СДВХ", и Гергана..
На 25 септември Българският фармацевтичен съюз (БФС) ще отбележи Световния ден на фармацевта с традиционната пресконференция, посветена на международния опит в сферата и възможностите за пренасяне на добрите практики у нас. Тази година на фокус е..
Каква е перспективата за електрическите автомобили в Европа? Каква роля играят хибридните превозни средства за "плавен преход" към нулеви емисии на Стария континент? Търсят ли се повече тези превозни средства на българския автомобилен пазар? Своя..
След дискусията "Паметта за комунизма и травматичния опит" , проведена в Института за балканистика с Център по тракология на БАН. В "Нашият ден" разговаряме с философа Валентин Калинов – за възможните линии на мислене на близкото минало...
"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg