Филли Ладжман: В Австралия гилдията е обединена, а у българските журналисти има страх

За създаването на българската редакция към „SBS“ и как журналистите в Австралия защитават свободата на изразяване, също и как държавата с помощта на медиите се справи с коронавируса там – Филли Ладжман, главният продуцент на българската секция на „SBS“ на български“ – Австралийското обществено радио, разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“:

"Аз мисля, че и тук, и на много места по света се получи разделение даже на медицинската гилдия за това какъв е вирусът, как се развива, как се разпространява и как се лекува. Всички хора по света станахме свидетели на лъкатушения в обясненията, в препоръките и в коментарите за това какво трябва да се прави. В Австралия започнахме с указания, че маските не помагат, и завършихме с това, че маските са абсолютно задължителни. Носим ги и сега – навсякъде. И това е само най-малкият пример. Политиките на правителството се колебаеха между различните мнения. Това беше неизбежно подкопаване в авторитета не само на медицинските експерти, но и в политиците. Така че раздвоение на обществото имаше и тук в Австралия. Въпреки че Австралия се справи много успешно с вируса, с минимално количество жертви – малко под 800 души са жертвите в Австралия за страна от 25 милиона.”

Какво дисциплинира хората и ролята на медиите

“Австралийската широка общественост, независимо от противоречивите послания, на медиите, без критики и без колебание изпълняваха това, което им се каже, и приемаха обясненията. Най-вече следваха промените в указанията. Медиите изиграха огромна роля в това, защото те минимизираха достъпа на алтернативни мнения и информация от тази на правителството. Правителството излизаше с определени мерки, указания и препоръки, медиите, абсолютно всички до една – частни, държавни, независимо в кой политически диапазон – всички бяха обединени в това да се дава само тази информация, която идва от официалните канали по правителствен път. Това обедини хората и съответно тези указания дадоха резултати. В момента Австралия няма нови заразявания въобще, има под 100 активни случаи за цялата страна, което значи хора, които са с Covid, но те не са в интензивни отделения, повечето от тях са със съвсем леки симптоми, но на практика Австралия се смята за чиста от Covid-19 в момента."

Няколко думи за “SBS на български”

“SBS” е една уникална по рода си медия, защото тя е радио и телевизия, изцяло се спонсорира от държавата, и следва модела на подобни медии като “BBC” (международните ѝ предавания), “Гласът на Америка”, “Deutsche Welle”. Това е моделът на многоезична радиостанция, която се грижи да информира жителите на Австралия, които говорят език, различен от английски. Съответно българският е един от тези 78 езика, на които предава “SBS Radio”. Нашата програма съществува от 42 години, което само по себе си е голям рекорд, защото ние сме създадени само две години след основаването на радиото. Самото радио е на 44 години. И сме много горди, че една от програмите, която има толкова дълга история без прекъсване, е полезна за самоидентифицирането на българите, които живеят в Австралия. Ние присъстваме в медииния спектър на Австралия като език, като култура, като информация. За всички нас е много важно, че ни има, включително за екипа на програмата. “SBS на български” се излъчва веднъж в седмицата, защото всеки език, който се говори в Австралия, има ефирно време по радио “SBS”. То се разпределя спроред размера на общността, която говори езика. Българската общност далеч не е от най-големите в Австралия. Затова имаме и един час седмично."

Темите

"Ние винаги сме се смятали за една малка снимка на България, пренесена тук в Австралия, една малка социално-икономическа снимка, ако щете. Всичко, което се случва в България, ни вълнува. А сега в контекста на коронавируса, всичко ни притеснява, защото всеки от нас има приятели, има семейство в България. Вълнуват ни и протестите в България срещу правителството на Бойко Борисов. Вълнува ни как е поставена икономически страната в Европейския съюз и накъде отива, не само в тази объркана 2020 година, а и накъде е тръгнала нейната политическа асоциация, дали ще остане в ЕС, или ще завие към Русия.

Откакто протестите в България се развиха, започнахме да контактуваме чрез онлайн митинги с българите от други страни по света, за да обединим така да се каже виртуалния протест на българите извън България и да го присъединим към протеста в България. От гледна точка на това коя България искаме да намираме, когато се връщаме в родината си. Не тази, която сега знаем, че съществува, а какво искаме да се промени в нея и обединяваме тези си желания и усилия, за да дадем и своя глас за бъдещето на България."

Свободата на медиите в Австралия и случаят с почернените заглавия на австралийски вестници преди година

"Беше много интересен скандал, защото за пръв път в Австралия толкова явно се постави открито въпросът дали държавата и държавните служби се намесват в обективността на медиите и дали указват давление върху това каква информация се поднася чрез медиите до широката общественост. За съжаление тогава случаят беше много конкретен и много явен – имаше изнесена информация от разследващи журналисти за неправилно поведение на австралийския военен контингент в Афганистан. Бяха намерени изключителни издевателства от страна на австралийски войници върху афганистанско население – нещо, което е абсолютно недопустимо, и това излезе в медиите явно без съгласието и одобрението на съответните институции в Австралия. След това имаше още един инцидент – отново се изнесе информациян на разследващи журналисти за злоупотреби от правителствен орган. По повод на това, че австралийските войници са извършвали издевателства върху афганистанско население, това се оказа информация изключително неудобна за военното министерство, те искаха да спрат изтичането и затова обискираха домовете на двама журналисти, които бяха изнесли тези факти. След това другият обиск, който разтърси цяла Австралия, беше в най-голямата австралийска държавна медия ABC, където тези журналисти работят, те влязоха в офисите на медията и конфискуваха от там материали, свързани с тези събития.

Година по-късно след съдебните дела, разследващи фактите, изнесени от разследващите журналисти, се доказа, че поведението на австралийските войници в Афганистан наистина е било абсолютно недопустимо, наистина е имало убийства на местни хора по начин, който е абсолютно неприемлив за присъствието на австралийските военни сили в Афганистан. Тези войници са вече уволнени по решение на съда, и съответно се оказа, че тези разследващи журналисти, които изнесоха фактите, сега вече са реабилитирани. Но протестите срещу посегателството от страна на тайните служби в Австралия и други държавни органи да се затвори вратата към изтичането на информация, неудобна за правителството, дадоха положителен резултат една година по-късно."

Солидарността на журналистите в Австралия

"Мисля, че няма да е грешно, ако кажа, че в Австралия се смята, че журналист, независимо към коя медия принадлежи, е човек, който е ценен за обществото, човек, от когото има нужда, и човек, на коготото може да се вярва. По тази причина гилдията е обединена в амбицията си да поддържа именно тази си репутация. И когато някой е затруднен или попада в някаква ситуация, която е неблагоприятна за него, независимо от какво ниво и от какво естество, целият журналистически свят в Австралия се обединява да го подкрепи и да му помогне. Мисля, че това, което ви дадох, е идеален пример. И мисля, че това нещо даде резултат, защото ето, година по-късно фактите излизат налице и правителството получи обица на ухото си за това как трябва да се третират журналистите, особено тези, които разследват деликатни и сложни политически или други проблеми."

Защо в България няма солидарност между медиите

"Аз мисля, че основното разединение в българските медии идва от начина, по който те са създадени и поддържани. Всяка от тях обслужва определени финансови или политически кръгове. Тези кръгове имат своите интереси и съответно държат диригентската палка на това какво и как се представя в тези медии. От там нататък всеки журналист, асоцииран с такава медия, губи авторитет пред обществото, защото се знае, че той лансира определени тези, определено количество факти, но не всичките. Това създава усещане, че журналистите не са обективни. Също така и журналистите помежду си имат съмнения един към друг, че всеки обслужва определени интереси и от там нататък базата, че всички трябва да обслужваме интересите на обществото, не обединява, а разединява хората. Те идват от различни гледни точки и имат различни цели в своята професия.

Абсолютно съм убедена, че в България има страх у журналистите, както има страх и у всички хора. И страхът у журналистите идва от там, че няма законова база, която да е развита по този начин, че да защити тяхното право да представят истината такава, каквато е. И от там нататък журналистите се чувстват уязвими, те са изложени на огромни течения от всякакво естество и никаква защита. Този страх е абсолютно оправдан и неизбежен.