Стефан Кънчев е един от най-разпознаваемите от широката ни публика художници, от друга – си остава неизвестен. Парадоксът се дължи на факта, че Кънчев е автор на някои от най-разпознаваемите запазени знаци и лога у нас: знака на "Петрол", на кукления театър, бившето лого на БНТ, на театър "Сълза и смях" – за да споменем само малка част от най-известните.
Стефан Кънчев е един от малцината българи, включени в световната енциклопедия "Кой кой е в изкуството", а излезлият в САЩ през 1984 г. световен справочник "Лого интернешънъл" му е отделил най-голямо място. Там, сред най-добрите световни майстори на търговската и рекламната марка, Кънчев е представен върху цели 36 страници с общо 311 създадени от него знаци. Неповторен и неповторим рекорд за друг българин.
Неговите запазени знаци до такава степен са оформили визуалната среда у нас, че не се замисляме кой ги е създал. А Стефан Кънчев е автор на над 1000 запазени знака и символа, над 650 пощенски марки, плакати, пощенски картички и пликове, оформления на книги, опаковки и др.
Катедра „Плакат и визуална комуникация“ на Националната художествена академия катедра се зае със задачата да създаде и класифицира тематично работен каталог на колекция „Стефан Кънчев“.
Изданието е дело на голям екип преподаватели, докторанти и студенти от катедра "Плакат и визуална комуникация" в НХА. Каталогът отбелязва 105-ата годишнина от рождението на Стефан Кънчев.
За изкуството на художника – бай Теню, както е бил известен сред колеги и приятели, и за това издание, събиращо многостранното творчество на Кънчев, разказва главен асистент д-р Ненко Атанасов, ръководител на проекта.
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" , неминуемо се сещаме и за първия (2023) – "Нови тъкачи за Габрово" , а и за втория (2024) – "Инфундибулум" (хроно-синкластичен, по "Сирените от Титан" на Вонегът). Те, нещата, са преплетени,..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София". Урбанистът продължава мисията си да възстановява паметта на София. Авторът възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век и подарява на читателите два..
От 1 до 6 октомври Варна бе домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин". Най-старият български фестивал за куклено изкуство се провежда на всеки три години на сцената на Варненския куклен театър. Представят се спектакли на режисьори от различни поколения, както и театър за най-малките и за семейна публика. "Маншон,..
Това не е просто фестивал, това е фестивал, който ти позволява да се провалиш. Позволява ти пълната свобода на творческото изразяване и излизане от зоната на комфорта. Арт директорът Александър Хаджиев в началото се заема с 180° Лаборатория за иновативно изкуство от позицията на артист, които търси същото за себе си. В днешна дата Лабораторията..
Сборникът "Дигитални неравенства" е резултат от голямо изследване на Института по философия и социология към БАН. Умното използване на интернет, дигиталната грамотност, изкуственият интелект вече се изследват като нова форма на капитал. Професор Румяна Стоилова, съставител на сборника и гл.ас. Камелия Петкова представят в "Какво се случва" данните...
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg