„Ако някой с право би могъл да бъде наречен пианист в наши дни, то това със сигурност е Раду Лупу“ – пише „Чикаго Сън Таймс“. И наистина, след феноменалния Дину Липати, Раду Лупу е вторият румънски пианист, орисан с появата си да се превърне още приживе в легенда. Определян като един от най-великите живи пианисти на нашето време, през лятото на 2019-а той се оттегли от активна концертна дейност, а на 30 ноември м.г. навърши 75. Но това ни най-малко не помрачава блясъка на неговата слава, защото свиренето му, което наподобява алхимия, е извън времето и пространството и спокойно може да бъде причислено към категорията „вечни ценности“. Една анкета, проведена по това време от лондонското списание „Мюзик енд мюзишънс“ го нарежда в петорката най-добри пианисти в света. При цялата условност на подобна „спортна“ класификация, наистина малцина са артистите, които биха могли да му съперничат по популярност.
Популярност, основана преди всичко на интерпретациите му на великите „виенски“ представители – Бетовен, Шуберт и Брамс. Именно при изпълнение на бетовеновите концерти и шубертовите сонати в най-голяма степен се разкрива талантът на големия артист. През 1977, след триумфалните му концерти в рамките на фестивала „Пражка пролет“ видният чешки критик Поспишил казва: „С изпълнението на соловата си програма и Третия концерт на Бетовен, Раду Лупу доказа, че е един от петимата, най-много – шестима водещи пианисти в света, и то – не само от своето поколение. Неговият Бетовен е съвременен в най-добрия смисъл на тази дума, без сантиментално любуване на несъществуващи детайли – той е вълнуващ в бързите и спокоен, поетичен и напевен – в лиричните и свободни части...“
Раду Лупу разучава новите произведения само от нотите, далеч от пианото, което според него е единственият правилен начин. Макар да се възхищава на изкуството на своите предшественици Артур Рубинщайн и Владимир Хоровиц, той признава, че най-голямо влияние върху него е оказал Мечислав Хорзовски, който, по неговите собствени думи, „му говори както никой друг“.
Подобно на своя легендарен сънародник и предшественик – Дину Липати – и Лупу е обграден от особен ореол на тайнственост и дистанцираност. Диригентът Колин Дейвис го сравнява не с другиго, а с митичния Орфей. Саможив и скромен, в продължение на повече от 30 години Лупу отказваше да разговаря с медиите и бе крайно пестелив в даването на интервюта. А в предългия списък с изпълнителските му достойнства определено се откроява пълното му безразличие към външните ефекти. Дори столът, на който сядаше по време на своите концерти, бе съвсем обикновен, с облегалка, вместо наложилия се в практиката тип „скамейка“. „Вглъбен в музиката, Раду Лупу не се интересува от нищо друго и не гради никакви теории върху произведението, което изпълнява“ – единодушни са специалистите. Съсредоточеността на неговото музициране, тънката обмисленост на нюансирането, съчетанието между експресивна мощ на изказа и съзерцателност, умението да „размишлява“ на рояла – всичко това му извоюва репутацията на „пианистът с най-чувствителните пръсти“ от неговото поколение.
В неделната музикална вечер на програма „Христо Ботев“ (3 януари, от 22 часа) ще имате удоволствието да изживеете два прекрасни часа с изкуството на Раду Лупу. В негова интерпретация ще прозвучат творби от Моцарт, Бетовен, Шуберт Брамс, Цезар Франк и Едвард Григ, ще го чуете и в партньорство с пианиста Мъри Пърайя, сопраното Барбара Хендрикс, цигуларката Кюнг Ва Чунг и Лондонски симфоничен оркестър, дирижиран от Андре Превен.
"Егаси феста"! Вие какво се смеете? Точно така се нарича най-мащабното хип-хоп събитие за лято 2025-та в България. Третото издание обещава да превърне Морската гара в Бургас в епицентър на черните ритми. Експлозивна комбинация от рап, живи инструменти и танци – истинско шоу без аналог с легендарни имена от 90-те и 2000-те. То събира над 20..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи, тъй като през 2022 неговият земен път приключва. Предаването е посветено на баса Емил Желев. Той завършва Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Благовеста..
За първи път в България и на Балканите haptic костюми правят някои от големите концерти тази година (на Dream Theater, Guns N’ Roses и Robbie Williams, и фестивала Hills of Rock) достъпни за хора с увреден слух, които могат да изпитат енергията на музиката с тялото си. Музиката е универсален език, който обединява, вдъхновява и вълнува. Но..
Музикалният редактор Албена Велева се включи по телефон от Банско, за да сподели впечатления и да очертае акцентите в програмата на джаз фестивала, който ще продължи до 10 август. По думите ѝ, днес е осмият ден от събитието, което събира любители на джаза от цялата страна и предлага богата палитра от стилове и изпълнители. Велева разказа, че..
За първи път в историята си и за всеобща радост, тази година Банско джаз фестивал продължава 10 дни. В 28-oто му издание от 1 до 10 август участват близо 200 български и световни джаз изпълнители, включително от САЩ, Япония, Канада, Франция и Швеция. Джаз академията на фестивала вече носи името на Милчо Левиев. В града звучи музика от три..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg