„Ако някой с право би могъл да бъде наречен пианист в наши дни, то това със сигурност е Раду Лупу“ – пише „Чикаго Сън Таймс“. И наистина, след феноменалния Дину Липати, Раду Лупу е вторият румънски пианист, орисан с появата си да се превърне още приживе в легенда. Определян като един от най-великите живи пианисти на нашето време, през лятото на 2019-а той се оттегли от активна концертна дейност, а на 30 ноември м.г. навърши 75. Но това ни най-малко не помрачава блясъка на неговата слава, защото свиренето му, което наподобява алхимия, е извън времето и пространството и спокойно може да бъде причислено към категорията „вечни ценности“. Една анкета, проведена по това време от лондонското списание „Мюзик енд мюзишънс“ го нарежда в петорката най-добри пианисти в света. При цялата условност на подобна „спортна“ класификация, наистина малцина са артистите, които биха могли да му съперничат по популярност.
Популярност, основана преди всичко на интерпретациите му на великите „виенски“ представители – Бетовен, Шуберт и Брамс. Именно при изпълнение на бетовеновите концерти и шубертовите сонати в най-голяма степен се разкрива талантът на големия артист. През 1977, след триумфалните му концерти в рамките на фестивала „Пражка пролет“ видният чешки критик Поспишил казва: „С изпълнението на соловата си програма и Третия концерт на Бетовен, Раду Лупу доказа, че е един от петимата, най-много – шестима водещи пианисти в света, и то – не само от своето поколение. Неговият Бетовен е съвременен в най-добрия смисъл на тази дума, без сантиментално любуване на несъществуващи детайли – той е вълнуващ в бързите и спокоен, поетичен и напевен – в лиричните и свободни части...“
Раду Лупу разучава новите произведения само от нотите, далеч от пианото, което според него е единственият правилен начин. Макар да се възхищава на изкуството на своите предшественици Артур Рубинщайн и Владимир Хоровиц, той признава, че най-голямо влияние върху него е оказал Мечислав Хорзовски, който, по неговите собствени думи, „му говори както никой друг“.
Подобно на своя легендарен сънародник и предшественик – Дину Липати – и Лупу е обграден от особен ореол на тайнственост и дистанцираност. Диригентът Колин Дейвис го сравнява не с другиго, а с митичния Орфей. Саможив и скромен, в продължение на повече от 30 години Лупу отказваше да разговаря с медиите и бе крайно пестелив в даването на интервюта. А в предългия списък с изпълнителските му достойнства определено се откроява пълното му безразличие към външните ефекти. Дори столът, на който сядаше по време на своите концерти, бе съвсем обикновен, с облегалка, вместо наложилия се в практиката тип „скамейка“. „Вглъбен в музиката, Раду Лупу не се интересува от нищо друго и не гради никакви теории върху произведението, което изпълнява“ – единодушни са специалистите. Съсредоточеността на неговото музициране, тънката обмисленост на нюансирането, съчетанието между експресивна мощ на изказа и съзерцателност, умението да „размишлява“ на рояла – всичко това му извоюва репутацията на „пианистът с най-чувствителните пръсти“ от неговото поколение.
В неделната музикална вечер на програма „Христо Ботев“ (3 януари, от 22 часа) ще имате удоволствието да изживеете два прекрасни часа с изкуството на Раду Лупу. В негова интерпретация ще прозвучат творби от Моцарт, Бетовен, Шуберт Брамс, Цезар Франк и Едвард Григ, ще го чуете и в партньорство с пианиста Мъри Пърайя, сопраното Барбара Хендрикс, цигуларката Кюнг Ва Чунг и Лондонски симфоничен оркестър, дирижиран от Андре Превен.
Американската траш метъл група Megadeth обяви, че се оттегля от сцената и че предстоящият ѝ албум ще бъде последен. Групата планира прощалното си турне през 2026 г. Това съобщи в изявление основателят и фронтменът Дейв Мъстейн . Мъстейн заяви, че повечето музиканти не успяват да си тръгнат по начина, по който искат, и че точно в такава..
16 август 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен). Изпълнява..
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на композитора и пианиста Михаил Големинов. За тазгодишното издание на фестивала е разговорът в "Нашият ден" с Анжела Тошева , пианист, педагог и артистичен директор на фестивала. Михаил..
В последните години се наблюдава засилен интерес към българския фолклор. В предаването "Какво се случва" темата коментираха телевизионният водещ и певец Даниел Спасов и радиоводещият, хореограф и певец Ивайло Маджаров. Маджаров сподели, че съществуват много фестивали, празници, събития, свързани с народната песен, и места, в които изява получават..
"Егаси феста"! Вие какво се смеете? Точно така се нарича най-мащабното хип-хоп събитие за лято 2025-та в България. Третото издание обещава да превърне Морската гара в Бургас в епицентър на черните ритми. Експлозивна комбинация от рап, живи инструменти и танци – истинско шоу без аналог с легендарни имена от 90-те и 2000-те. То събира над 20..
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews...
Защо представите на българските политици и общество за почтеност са криворазбрани и кому е нужен съветник по почтеността, коментира във "Въпреки..
Защо беше осъдена да заплати 1000 лв., коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" разследващата журналистка от сайта "За истината" Венелина..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg