Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой – Екипът на "Нашият ден"

| обновено на 04.01.21 в 11:59
Екипът на "Нашият ден"
Снимка: БНР

Главният герой на днешното предаване "Нашият ден" е Екипът – тези хора, които правят предаването. Чуваме в ефира техните гласове – всички колеги са главни герои днес, защото програма "Христо Ботев" именно днес навършва 50 години. Всички наши гласове участват в своеобразна звукова капсула на времето и отправят своите послания към правнуците – след 50 години.

Любомира Константинова, зам. главен редактор – "Сутрешни предавания", водещ "Нашият ден": "Христо Ботев" за мен остана територията, с която сравнявам всичко останало. Нека колегите много години след нас да откриват винаги в себе си онова, което ще им помогне да си кажат не какво иска светът от тях, а от какво има нужда. Това трябва да е най-важният въпрос – какво има нужда да се случи в света ни и какво трябва да му дадем, за да продължи да бъде такъв с онази си част, която ни е най-ценна. Нека да продължим да го създаваме по точно този начин, който да ни позволи да бъдем себе си, да бъдем човешки същества, за всичко онова, което въображението, мисълта, чувствата и емоциите ни позволяват."

Росица Александрова, редактор – "Нашият ден": "В началото това за мен беше просто работа. Но с времето, със срещите и с хората, с промените, с тревогите, с посланията, които сме отправяли, радиото вече се превръща в мисия, в съдба, в кауза, в начин на живот. Вече мисля като радиочовек. Моето послание е свързано с гласа, с този звук, с който работим. Искам да се запази магията на гласа, защото гласът е нещо, което може да обрисува цялата емоционална палитра на един човек."
Таня Любенова, редактор – водещ, "Нашият ден": "Много е важно да продължаваме да търсим смисъла. И този смисъл да бъде откриван и след 50 години. Да продължаваме да разказваме истории, които да намерят своите слушатели отново и след 50 и повече години. Хората след нас да могат да погледнат през нашите очи. Така да сме разказали тези истории, че те да съживяват образите. Да съграждаме, да не разрушаваме. Да пазим миналото, за да ни дава светлина по пътя към бъдещето. Да трупаме мъдрост от грешките. Радиото да продължава да бъде свързващото звено между хора, съдби и споделеност, да изпълнява функциите на източник на информация, на знания и на отдушник."

Светлана Тодорова, редактор – "Нашият ден": "На хората след 50 години искам да кажа: Щом слушате това предаване или пък правите радио, значи мисленето и въображението ви са живи – това е чудесно. Пазете си ги и си ги тренирайте, защото точно тези човешки атрибути ни правят творци на собствения ни живот."

Анелия Торошанова, старши редактор – водещ, "Законът и Темида": "Общественото радио е една огромна инвестиция в гражданите. Няма такава институция, която да е доказала себе си през годините, както БНР – медията, на която всички вярват. Моето послание е радиото да продължи да изпълнява своите функции – да помага на хората, да е коректив на обществените явления. В никакъв случай да не лакейничи на хората, които управляват държавата и да запази своя облик. Да обичаме България, да спазваме законите, да работим за по-добро законотворчество чрез радиото. Мисията на общественото радио е огромна, а капиталът на радиото сме ние, хората."
Нина Цанева, старши редактор – водещ, "Нашият ден": "Аз се опитвам да си представя времето и хората след 50 години. Всичките постижения на човечеството обаче биха останали напразно, ако нашите колеги не запазят своята човешка чувствителност. Ако всички колеги успеят да виждат човека пред себе си през новите устройства, ако вместо за политическите дрязги се разказва повече за човешките емоции, ако парите са останали в миналото и хората като разменна монета употребяват само любовта и съпричастността, то тогава значи радиото се е развило в правилната посока."
Стефани Ангелова, редактор – водещ, "Нашият ден": "Ще се позова на една мисъл на Айнщайн – "Стремете се да бъдете не просто успешен човек, а ценен". Вярвам, че хората след нас ще бъдат много напреднали в технологично отношение, със сигурност ще бъдат успешни и може би ще ни се смеят за това, че днес си говорим по телефон... Аз им пожелавам да не забравят да бъдат ценни. Да не спират да мечтаят, да търсят, да се движат напред, защото според мен това е мисията на нас, които работим в Националното радио и всеки един ден да се стремят да бъдат по-малко лоши от предишния."
Александър Райчев, редактор – водещ, "Нашият ден": "Радиото е моя съдба – то откри мен, не аз него. Разбира се, радиото е мисия. На тези, които ще чуят тази капсула през 2071 година – Запазете високия си професионализъм, не изневерявайте на принципите, независимо какво ви казват и какво ви се предлага. Вярвам, че промените са нещо положително, стига те наистина да бъдат аргументирани. Именно критериите са които ни отличават от всички, които се опитват да бъдат журналисти, репортери. Вярвам, че човек е добре да има сетивата, за да бъде истински радиочовек. Радиото ме научи да бъда себе си. Бъдете пазители на истината и никога не предавайте доверието на слушателите."
Кирил Чобанов, редактор – "Нашият ден": "След 50 години технологиите ще бъдат на много високо ниво, но технологиите не могат да заменят човешката емоцията. Бих завещал на следващите поколения емоцията да твориш със собствените си възможности. Надявам се, че след 50 години ще сме осъзнали нашите грешки и ще бъдем по-отговорни към мястото, на което живеем. Светът ще бъде още по-глобален. Но не бива да се забравят къде са корените. Пожелавам си също да сме живи и здрави да видим какво ще се случи след 50 години."
Грациела Ингелска, редактор – "Нашият ден": "В бъдеще си я представям Старата къща като един доста по-модерен билдинг, където не знам дали ще има нужда от репортери и кореспонденти, но пак ще има хора, пак ще наричат радиото Старата къща, но начинът на работа ще бъде много по-различен. За хората след 50 години мога да кажа – да не бъдат толкова глупави като нас – да не изсичат горите, да не тровят реките и моретата и да не се затварят в своите онлайн капсули. Никога да не забравят, че Земята е нашият дом, а всичко останало, което ще покорим, ще бъдат просто колонии."
Мария Мира Христова, редактор – водещ, "Нашият ден": "Скъпи потомци, след 50 години може би много от нас няма да са живи, а животът, който продължава – дали във физическо тяло, или с посланията, които оставяме след себе си, е истинският живот. Пожелаваме ви душа, сърце. Нека децата, които растат днес в България, знаят, че ги обичаме и ще направим всичко възможно животът на тях и техните деца и внуци да бъде най-прекрасният на тази планета. И разбира се, да има Българско национално радио."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отвъд клетките: Значителен брой българи искат по-добро отношение към животните

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", по случай Световния ден на селскостопанските животни и в навечерието на Международния ден за защита на животните, обсъждаме важни теми, свързани с отношението към животните и практики, които би трябвало да останат в миналото. Един от поводите за дискусията е неотдавнашното решение на Ветеринарния..

обновено на 02.10.24 в 10:51
Центърът на село Арчар

От древния град Рациария до днешното село Арчар

Арчар е най-голямото село в област Видин, с население от около 2700 човека. То има двойно повече жители, отколкото общинския му център град Димово. Селото е разположено по поречието на река Дунав между градовете Видин и Лом. Населеното място е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Създадено е през II век като постоянна станция..

публикувано на 02.10.24 в 09:10

Етиката като инструмент за посрещане на бъдещето

Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.   Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в..

публикувано на 01.10.24 в 12:10

Кристина Божилова: Нидерландия остава водеща дестинация за българските студенти

Изложението "Световно образование" предоставя чудесна възможност за задълбочаване на познанията относно тенденциите в образователната сфера, както и за отговор на редица въпроси – запазва ли се интересът към образование в чужбина, дали България се утвърждава като привлекателна дестинация за обучение, продължава ли Нидерландия да бъде лидер и..

публикувано на 01.10.24 в 11:26
Юлияна Антонова-Мурата

Юлияна Антонова-Мурата представя "Хай, хай, Япония": Уроци за радостта в ежедневието

Юлияна Антонова-Мурата разказа с топлина и лични примери за своята втора родина – Япония, като сподели, че не е търсила сензации в историите си, нито е сравнявала Япония с България . Тя подчерта, че историите в книгата "Хай, хай, Япония" са простички и човешки, без да се стреми към сензационност или драматизъм. За нея е важно да предаде усещането..

обновено на 01.10.24 в 11:18