Какво представлява и защо е създадена инициативата „Европейски университети“ и кои български университети ще се включат в нея? На територията на ЕС има около 5000 висши учебни заведения. Само 280 от тях са участниците в тези консорциуми по тази инициатива. Пет български университета бяха одобрени като част от мрежите на „Европейски университети“. Петте университета са: Софийски университет "Св. Кл. Охридски", Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Технически университет - София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив.
Резултатите от поканата за 2020 г. вече са публикувани. От получените 62 заявления са избрани 24 нови обединения на европейски университети, включващи 165 висши училища от 26 държави членки и други държави, участващи в програмата „Еразъм+“.
Подкрепата на ЕС за тези 41 университетски алианси е в размер до 287 милиона евро. Освен по програма "Еразъм+", по предложение на българския еврокомисар Мария Габриел, бе осигурено допълнително финансиране и по програма "Хоризонт Европа". Тези средства ще бъдат съсредоточени върху дейностите в стратегиите на алиансите за научни изследвания и иновации.
Европейските университети са транснационални алианси, които ще бъдат университетите на бъдещето, като ще популяризират европейските ценности и идентичност и ще променят из основи качеството и конкурентоспособността на европейското висше образование.
Целта на тази инициатива е да се формира ново поколение креативни европейци, които могат да си сътрудничат на различни езици, без оглед на граници и научни дисциплини, за да се справят с обществените предизвикателства и недостига на умения, пред които е изправена Европа.
Панорамата на европейското образование се променя. На срещата на върха в Гьотеборг през 2017 г. лидерите на ЕС очертаха визия за образованието и културата. В заключенията си от декември 2017 г. Европейският съвет призова страните членки, Съвета и Комисията да предприемат редица инициативи, включително: „...задълбочаване на стратегическите партньорства между висшите училища в целия ЕС и насърчаване на създаването до 2024 г. на двадесетина „европейски университета“, състоящи се от изградени „отдолу нагоре“ мрежи от университети в целия ЕС, които ще дават възможност на студентите да придобият степен чрез комбиниране на обучение в различни държави от Съюза и ще допринасят за международната конкурентоспособност на европейските университети.“
Инициативата за мрежи от европейски университети, разработена съвместно от висши училища, студентски организации, страни от ЕС и Комисията, е отговор на този призив. В момента това е една от водещите инициативи с оглед на амбициите на ЕС да изгради европейско пространство за образование.
В звуковите файлове можете да чуете гл. ас. Димитър Трендафилов, зам.-ректор по международната дейност на НБУ, доц. д-р Михаил Мусов, главен секретар по международно сътрудничество в УНСС, доц. Костадин Коларов, директор на Института по предприемачество в УНСС, проф. Иван Кралов, ректор на Техническия университет в София.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
