Изнамирането на електричеството е сред най-мащабните открития, променили радикално живота ни. Благодарение на изкуствената светлина можем да работим, да учим, да се забавляваме и да се разхождаме по улиците на градовете дълго след залеза на слънцето – нещо немислимо съвсем доскоро.
Около век и половина след откриването на електрическата крушка ние сме забравили нощния мрак по начин, който и най-дръзкият футурист не си е представял.
Заради осветяването днес 83% от населението на Земята живее под светлинно замърсено небе и не познава истинския мрак.
Големият призив на Просвещението „Светлина, повече светлина“ днес можем да тълкуваме и другояче, а желанието ни да светим навсякъде и по всяко време има цена и тя далеч не е свързана само с изливането на киловати енергия в небето. То руши екосистеми и води до изчезване на цели видове, променя и естествения ритъм, по който се ориентират телата ни.
За различните последици от светлинното замърсяване – д-р Никола Петров, астроном и директор на Обсерваторията „Рожен“, Доротея Табакова, преподавател по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, и Антония Хубанчева, консервационен биолог, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, коментират в предаването – чуйте в звуковите файлове.
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В клуба на фоторепортера се състоя лекция на тема: "Официалният портрет на Доналд Тръмп – техниките, символиката и посланията". Фотожурналистът от в. "24..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg