Гледайки тази селекция от десет удивителни видеопроизведения, създадени основно в периода 2013-2020 г., някак си – хем парадоксално, хем закономерно – в главата на водещия изниква позабравен диалог от един музикално-театрален пърформанс от съседна нам страна (не по-малко антиутопична от нашата) – „Защо правите филмов фестивал посред война?“ / „А вие защо ни правите война посред филмовия фестивал?“ – и така семплирано до безкрайност… Но, да започнем отначало – иде реч за програмата „Shooting Ghosts“, която беше открита официално през ноември 2020 г. и която може да бъде гледана на германската платформа Blinkvideo и през настъпилата вече 2021 г. Тя е съвместно начинание на Гьоте институт и Института за съвременно изкуство и е част от един по-широк проект, който не успя да се осъществи в пълния си мащаб през ноември поради повторното затваряне на всичко, но… нали затова има 2021 г. Десетимата художници, участващи със своя видеотворба са Венета Андрова, Нено Белчев, Мич Брезунек, Марина Генова, Надежда Олег-Ляхова, Димитър Шопов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев и Калин Серапионов, като последните двама са и кураторите на програмата.
В „Shooting Ghosts“ ще се изправите лице в лице с изключително оригинални интерпретации на теми и проблеми, станали навярно доста по-видими по време на пандемията, но иначе съществуващи си в своята дълговечност и неразрешимост от години. По интересен начин темата за присъствията и отсъствията например във филма на Красимир Терзиев „Суспендирано“ (създаден по време на пандемията) кореспондира с въртящото се осветително тяло и препарираните животни в „Национален природонаучен музей“ на Самуил Стоянов от далечната 2013 г. Антиутопията „Нова истанбулска мечта“ на Камен Стоянов пък говори за същото, за което и „Новата зона на комфорт“ на Марина Генова или кафемашината на Димитър Шопов във филма-прогноза „Пловдив – спасителна жилетка“.
Или пък две творби като „Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара“ на Калин Серапионов и „Сърцето ми е октопод“, безкрайно различни и като жанр, и като техника, и като обем дори, а и като методи на боравене с конкретното и абстрактното, очакваното и неочакваното, зададеното и никога незададеното… ами, ако гледате едното произведение веднага след другото, това със сигурност ще ви даде десетки нови начини на препрочит… Фикционалното и документалното е основна част от цялостната антиутопия на „Shooting Ghosts“ и тук „Измислена история“ на Надежда Олег-Ляхова също заема своето ключово място.
Траш-рокендрол сатирата на живеещия от години в Пловдив бретонец Мич Брезунек пък заслужава да се прожектира с образователна цел във всяко едно училище по изкуствата у нас… Програмата започва с шепот, смесващ еротично-релаксиращото усещане с речта на омразата – един много находчив способ, избран от авторката Венета Андрова в „Почистване на ушите“, защото когато изкрещим проблема, невинаги ни чуват, но в шепота се заслушваме… В подвижното радиостудио на „Мултикултурни диалози“ ние пък се срещнахме с Красимир Терзиев и Калин Серапионов в един дъждовен зимен следобед съвсем-съвсем в края на отиващото си десетилетие, отгръщайки сноп страници от следващото.
Междувременно и вече е в ход и „Moving Bodies / Moving Images“ – паралелната немско-българска програма на Гьоте институт с куратор Лудвиг Зайфарт – следваща стъпка от същия по-мащабен проект. Така че… очаквайте продължение и при нас в „Мултикултурни диалози“.
София филм фест е верен на традицията да бъдат представяни българските филми пред възможно най-широка и разнолика аудитория. Новият игрален филм „Залог“ на майстора на разказа Светослав Овчаров е доказателство за непрестанния стремеж към истории, които подреждат важни елементи от пъзела на българската народопсихология. Той ще открие..
"Детска история" е част от тетралогията "Бавно завръщане" на носителя на Нобелова награда за литература – Петер Хандке. В новелата авторът разказва десет години от живота на един мъж след раждането на неговото дете. Той отглежда сам своята дъщеря след раздялата с нейната майка. "Детска история" обаче е и история за самотата и отчуждението, за кризата..
Флоранс Форести беше коронясана за комик на годината на първото издание на наградите хумористичните награди "Огюст" , предаде сайтът Франсинфо. Събитието, водено от комика Себастиен Туен, се състоя в комплекса "Новият век" в Лил в рамките на фестивала на комедията Lillarious, който продължава до 9 февруари . На церемонията бяха връчени седем..
"Прах при прахта" е пиеса на нобелиста Харолд Пинтър. Създадена е през 1996 г. по биографичната книга на Алберт Шпеер, известен като "първия архитект на Третия райх" и министър на военната промишленост. Адаптацията е на режисьора Савина Бързева, която и играе в спектакъла. На сцената тя си партнира с режисьора и драматург Димитър Касабов...
Тази вечер в "Галерия 2019" в Пловдив се открива изложбата на Росен Марковски "Ментални портрети". Той има вече десетки самостоятелни изложби в страната и чужбина. Този път ще покаже на публиката 60 свои творби. Росен Марковски е роден 1964 г. в Троян, където завършва Художественото училище по приложни изкуства. През 1994 завършва Националната..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В клуба на фоторепортера се състоя лекция на тема: "Официалният портрет на Доналд Тръмп – техниките, символиката и посланията". Фотожурналистът от в. "24..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg