Гледайки тази селекция от десет удивителни видеопроизведения, създадени основно в периода 2013-2020 г., някак си – хем парадоксално, хем закономерно – в главата на водещия изниква позабравен диалог от един музикално-театрален пърформанс от съседна нам страна (не по-малко антиутопична от нашата) – „Защо правите филмов фестивал посред война?“ / „А вие защо ни правите война посред филмовия фестивал?“ – и така семплирано до безкрайност… Но, да започнем отначало – иде реч за програмата „Shooting Ghosts“, която беше открита официално през ноември 2020 г. и която може да бъде гледана на германската платформа Blinkvideo и през настъпилата вече 2021 г. Тя е съвместно начинание на Гьоте институт и Института за съвременно изкуство и е част от един по-широк проект, който не успя да се осъществи в пълния си мащаб през ноември поради повторното затваряне на всичко, но… нали затова има 2021 г. Десетимата художници, участващи със своя видеотворба са Венета Андрова, Нено Белчев, Мич Брезунек, Марина Генова, Надежда Олег-Ляхова, Димитър Шопов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев и Калин Серапионов, като последните двама са и кураторите на програмата.
В „Shooting Ghosts“ ще се изправите лице в лице с изключително оригинални интерпретации на теми и проблеми, станали навярно доста по-видими по време на пандемията, но иначе съществуващи си в своята дълговечност и неразрешимост от години. По интересен начин темата за присъствията и отсъствията например във филма на Красимир Терзиев „Суспендирано“ (създаден по време на пандемията) кореспондира с въртящото се осветително тяло и препарираните животни в „Национален природонаучен музей“ на Самуил Стоянов от далечната 2013 г. Антиутопията „Нова истанбулска мечта“ на Камен Стоянов пък говори за същото, за което и „Новата зона на комфорт“ на Марина Генова или кафемашината на Димитър Шопов във филма-прогноза „Пловдив – спасителна жилетка“.
Или пък две творби като „Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара“ на Калин Серапионов и „Сърцето ми е октопод“, безкрайно различни и като жанр, и като техника, и като обем дори, а и като методи на боравене с конкретното и абстрактното, очакваното и неочакваното, зададеното и никога незададеното… ами, ако гледате едното произведение веднага след другото, това със сигурност ще ви даде десетки нови начини на препрочит… Фикционалното и документалното е основна част от цялостната антиутопия на „Shooting Ghosts“ и тук „Измислена история“ на Надежда Олег-Ляхова също заема своето ключово място.
Траш-рокендрол сатирата на живеещия от години в Пловдив бретонец Мич Брезунек пък заслужава да се прожектира с образователна цел във всяко едно училище по изкуствата у нас… Програмата започва с шепот, смесващ еротично-релаксиращото усещане с речта на омразата – един много находчив способ, избран от авторката Венета Андрова в „Почистване на ушите“, защото когато изкрещим проблема, невинаги ни чуват, но в шепота се заслушваме… В подвижното радиостудио на „Мултикултурни диалози“ ние пък се срещнахме с Красимир Терзиев и Калин Серапионов в един дъждовен зимен следобед съвсем-съвсем в края на отиващото си десетилетие, отгръщайки сноп страници от следващото.
Междувременно и вече е в ход и „Moving Bodies / Moving Images“ – паралелната немско-българска програма на Гьоте институт с куратор Лудвиг Зайфарт – следваща стъпка от същия по-мащабен проект. Така че… очаквайте продължение и при нас в „Мултикултурни диалози“.
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря екзистенциалните теми в дълбоко социалния свят. Константин Божанов вярва, че всеки има право на глас и важни са преди всичко универсалните елементи в една история. От публичния дом в Делхи до малката общност..
"Естафета" е изложба-експеримент върху етичните аспекти на вдъхновението. В нея участват артистите Биляна Токмакчиева, Йоанна Ласкова, Лиляна Александрова, Самуил Велев и Цветина Здравкова. Куратор на проекта е Бояна Райчева. "Естафета" събира петима автори в творческа щафета около пет понятия – дупка, отражение, мрежа, петно и затвор. Участниците..
Уейн Дайър е американски автор, мотивационен оратор и духовен учител, който е става световноизвестен с книгите си за личностно развитие, позитивно мислене и духовно израстване. Дайър е психолог, има докторска степен и е п реподавал по специалността си в Ню Йорк. Известни негови книги са: "Вашите слаби места" – една от най-продаваните..
Тя е Александра Николова – визуална артистка, израснала в Испания. Обучавала се е в областта на актьорското майсторство, сценографията и татуирането в Испания и САЩ. След завръщането си в България преди няколко години избира живописта като основна форма на изразяване. Завършва "Живопис" в Националната художествена академия. Има множество участия в..
Або е преводач, писател, пътешественик, журналист и издател. Живял е на четири континента и е обиколил 40 държави. Автор е на още две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на английски език. Преводът му на български е на Александър Маринов. Защо български автор..
На 25 октомври сцената на Културен център "Стара Загора" ще се превърне в пространство, в което деца и младежи със специални потребности ще изявят своите..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни..
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg