"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Андреев, политически наблюдател на "Капитал".
В немския език сравнително наскоро се появи една дума – Fremdscham. Тя означава да се срамуваш за нещо, извършено от други. Именно това изпитвам аз, когато слушам вулгарностите на господин Пеевски или на господин Борисов. Те не че вчера не са били тук, но напоследък се усилват от рупора на социалните мрежи и от прекаленото емоционализиране на всяка дискусия, всяка тема.
Нека потърсим корените. Вулгарност и груб език има и другаде, но балканските езици и балканският манталитет са особено предразположени към ориенталско плямпане, към грубости – най-вече по теми, свързани с телесната долница на човека. Тук, на Балканите сексуализираните обиди са много популярни.
Аз живея в Германия от 35 години. Разбира се, често съм си в България, но забелязвам как езикът ми се е променил. Вулгарностите, които понякога съм използвал преди 35 години, докато живеех тук, и които много от приятелите ми до ден-днешен използват, десемантизирани, без да ги мислят, аз съм се отказал от тях. Защото думите формират нашето мислене. Нашият език формира не само мисленето ни, но и околния свят."
Колко сериозно е това
"Това е най-тъжното, защото този груб, хейтърски език е попил в тъканта на така наречения "български народ". И политиците, използвайки вулгарности, сексуални намеци, псувни – те всъщност разговарят на езика, на който разговаря целият български народ. България е балканска и ориенталска страна. И освен това – селска страна. Последните десетилетия селото победи българския град. "Българският град" – казвам го с много кавички за мен е вежливост и добро образование.
От Пеевски и Борисов границата отдавна е премината. А и не само от тях. Пеевски, Слави Трифонов, Ивелин – това са "народни хора". Казвам го и пряко, и в кавички, които говорят "езика на къра". Езика, който ще чуете по българските плажове, където е пълно с фасове и пластмасови чашки.
Хората без домашно възпитание, без вежливост и учтивост – те доминират в българската политика. Един лош език води към власт в държава, която го харесва. А тази власт до какво може да доведе – до корупция, диктатура, разгул и до апатия у хората. Защото, ако посегнеш на хорáта и ръчениците, които се друсат непрекъснато, веднага те обявяват за антипатриот, за престъпник, за какво ли не. Тази цензура, която се налага на всяко изказване, засягащо по някакъв начин представата на масовия човек за родината, за патриотизма, за езика и за родното – тя се усеща все по-силно. В един момент хората започват да допускат езика на Пеевски, Борисов, "Има такъв народ" – няма разлика.
Искам да кажа на българите, когато слушат блогъри като Цанов ("Напред и нагоре“) или гледа "умници“ като Кузман Илиев – нека се вслуша в стила им. И оттам да си направи извод какъв е човекът зад този стил."
Длъжни ли са медиите да разпространяват безкритично всичко, което лидерите на партиите изсипват в ефир
"Това е въпрос на елементарна професионална хигиена. А голяма част от медиите не я спазват. Има надпревара кой пръв ще се докопа до "светещия" цитат. А това не са интервюта, това са декларации. Абсолютно нехигиенично.
Традиционните медии са под натиск от социалните мрежи. Хората се "информират" от YouTube — Киро Брейка, Цанов, Facebook и го възприемат безкритично, и го споделят, и го превръщат в норма. Това е опасното. Защото, когато езикът на публичното пространство се снижи до нивото на най-грубия битов говор, когато стилът се подмени с кресливост, когато политическата реч се превърне в шоу, тогава обществото губи способността си да разпознава стойност. Губи усета си за мярка, за достойнство, за истина.
И тук се връщам към трите цитата, които винаги препоръчвам на хора, които се вълнуват от политика и искат да разберат какво се случва: Ницше казва: "Духът на човека се разпознава по стила му". Хайне казва: "Стилът – това е човекът". А Шопенхауер добавя: "Стилът е физиономията на духа".
В този смисъл, когато човек гледа политиците – стила на господин Пеевски, стила на господин Борисов, стила на Слави Трифонов, на Ивелин – той всъщност вижда физиономията на духа, който доминира в момента. И ако този дух е вулгарен, креслив, агресивен, тогава не е чудно, че обществото се чувства объркано, че се лута, че търси спасители, че се връща към инстинкта, вместо към разума.
Но има кълнове, има хора, които мислят, които действат, които се опитват да създадат общество. Има гражданска енергия, има съпротива, има доброта. Има стил. Защото не става дума само за език. Става дума за дух.
Тъжните истини са, че и господин Пеевски, и господин Борисов, и ако господин Радев наистина излезе със свой проект, и постигне някакви успехи – всичко това вирее на почвата на едно все по-зле образовано население – апатично и политически дезинтересирано. И в крайна сметка – на основата на това, че в България почти няма общество.
Българското общество на няколко пъти се е опитвало да възникне и е било счупвано по различни исторически причини. Това са много бавни процеси – докато образователното равнище на хората се повиши, докато възникне някакво що-годе функциониращо общество, което да може критично да избира своите лидери и да избира темите на деня, а не да се занимава, както казах, с телесната "долница", със сексуални обиди и намеци."
Снимка – Дойче веле
Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в днешното евангелско четиво се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Този евангелски откъс спира нашето внимание и върху значението на..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, наблюдава състоянието на медийната среда и институциите у нас. Какви са изводите им, коментира в "Мрежата" по програма..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и мечтите се сбъдват с любов, постоянство и талант. Двамата бяха в публиката в Манила и проследиха световния полуфинал по волейбол с победата на България срещу Чехия. На терена синовете им –..
Градът на каналите, тесните къщи и причудливи фасади... Годината е 1270-та. В малкото рибарско селце на река Амстел се изгражда дига – "дам", за да защити района от наводнения. Така се ражда името Амстердам – "дига на Амстел". Днес Амстердам е прочут със своите над 160 канала с обща дължина повече от 100 километра, както и с над 600 моста,..
Остров Нисирос е вулканичен гръцки остров в Егейско море и е част от Додеканезката група острови, разположена между островите Кос и Тилос. Формата му е приблизително кръгла, с диаметър около 8 км и площ от почти 42 км². На острова постоянно живеят около 1000 човека. До него може да се стигне с кораб от Пирея и островите Родос и Кос, а през лятото..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
С вълнуваща експозиция в HOSTGALLERY, София приключи арттерапевтичният проект "Изкуство, създаващо радост", насочен към деца, преминаващи през дългосрочно..
"Театър на чудесата" е уникален фестивал, посветен на сътрудничеството между артисти и учени. Той пренася чудесата на науката на сцената чрез силата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg