Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на панелните блокове

| обновено на 11.01.21 в 11:40
Снимка: Радио Варна

Кога изтича срокът на годност на панелките, строени основно през 60-те и 70-те години на 20 век? Панацея ли е санирането, с колко се увеличава "животът" им, или е по-евтино да бъдат съборени? Какво представлява технически паспорт на сграда, за какво служи и задължителен ли е? Какъв е европейският опит с панелното наследство?

Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк. А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия. У нас те се появяват една в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България включително се опитват да се справят с панелното наследство. 

Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ, отговаря на въпросите, свързани с бъдещето на панелките у нас и докога е срокът им на годност:

"Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме. Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те от гледна точка например на сеизмични въздействия са много по-устойчиви от всички останали строителни системи. 

При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманни закладни части. При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения."

Чуйте повече подробности в звуковия файл. 

Какво представлява сертификатът за енергийни характеристики? Ина Бояджиева – началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява в "Нашият ден":

"Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване. Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни. В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите."

Чуйте повече в звуковия файл.

Какъв е европейският опит с панелното наследство за европейските държави и какъв е методът, който Чехия е избрала, разказва Евгения Йотова – кор. на БНР в Прага:

"През 90-те години на миналия век приключва големият бум на панелните блокове и квартали, наричани от чехите "зайчарници". В Чехия опредено има напредък през последните десетилетия. Ако погледнем тяхната визия, можем да кажем, че дори и в момента те си остават хит – имат си своите фенове и изследователи, вкл. и защитници. Приветливият изглед се случва изключително трудно и за сравнително кратък период от време, защото по статистика от 50-те години до 1991-ва в Чешката република са построени приблизително 80 хиляди панелни блока, в които има около 1,2 млн. апартамента. До средата на 90-те това е било държавно-общинска собственост и отключването на пазара започва с една промяна в Закона за собствеността от 1994 г., когато става и приватизацията на жилищния фонд. Самите панелни блокове обаче са строени от едни от най-добрите експерти на световно ниво. Държавата, общините, банките и много частни компании участват активно в реновирането. Разчита се на европейски програми, на собствени източници, защото наемите и фондовете за ремонти не решават въпроса – върви се към съчетание от различни финансови продукти и активността на дружествата, които управляват тази собственост. Използва се смесено финансиране – собствени и общински средства + национални програми + европейски фондове – това е като че ли най-добрата схема."

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Николов и съпругата му Мая

Владимир Николов: Възпитанието на децата е най-трудното първенство, в което съм участвал

Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и мечтите се сбъдват с любов, постоянство и талант. Двамата бяха в публиката в Манила и проследиха световния полуфинал по волейбол с победата на България срещу Чехия. На терена синовете им –..

публикувано на 27.09.25 в 16:13
Амстердам

Амстердам – територия на свободата

Градът на каналите, тесните къщи и причудливи фасади... Годината е 1270-та. В малкото рибарско селце на река Амстел се изгражда дига – "дам", за да защити района от наводнения. Така се ражда името Амстердам – "дига на Амстел". Днес Амстердам е прочут със своите над 160 канала с обща дължина повече от 100 километра, както и с над 600 моста,..

публикувано на 27.09.25 в 14:37

Български срещи на гръцкия остров Нисирос

Остров Нисирос е вулканичен гръцки остров в Егейско море и е част от Додеканезката група острови, разположена между островите Кос и Тилос. Формата му е приблизително кръгла, с диаметър около 8 км и площ от почти 42 км². На острова постоянно живеят около 1000 човека. До него може да се стигне с кораб от Пирея и островите Родос и Кос, а през лятото..

публикувано на 27.09.25 в 11:05

Капка Тодорова: Като признава палестинска държава, Западна Европа сякаш награждава "Хамас"

Защо "признаването на палестинска държава възнагради терора на "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин и завърнала се наскоро от Израел. "Признаването на палестинска държава беше обяснено от всички, които в момента подкрепят тази вълна на признаване – че става дума за..

публикувано на 27.09.25 в 09:10
Велислав Величков

Велислав Величков: Представете си какво ще се случи, ако Пеевски наистина стане премиер

Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". "Очаквах точно това да се случи, тъй като проследих всички превратности по неслучайното разпределение на делото. Всички дела по мерките на варненския кмет и на..

публикувано на 27.09.25 в 08:55