На 21 януари се навършват 141 години от смъртта на Любен Каравелов. И това е един повод за поглед към миналото през призмата на настоящето, повод да разберем нещо повече за рода си. В историята на Българското възраждане има много забележими фигури. Една от тях е на възрожденеца, революционера, поета, писателя, журналиста, етнографа Любен Каравелов. Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19-и век.
Забележителен патриот и народопсихолог, който още в средата на 19-и век не прощава и греховете на българския и балканския манталитет – особено в литературното си творчество. Той прекрасно познава българския дух, бит, душевност и умело ги пресъздава в своите художествени произведения, дори доста иронично.
Каравелов е живял в Копривщица, Пловдив и Одрин, обиколил е с баща си почти цяла България, части от Македония, Сърбия. Възрожденецът ясно разбира балканските нрави, които пресъздава в прословутите си литературни творби. Най-сериозните са "Българи от старо време" и "Мамино детенце", които публикува, докато учи в Русия. Животът му в Сърбия и бракът му с Наталия Петрович му дават възможност да опише социалните проблеми на младото тогава кралство. Каравелов се утвърждава като талантлив публицист, белетрист, литературен критик – основоположник на критическия реализъм в сръбската литература и политик. Там той пише и обнародва белетристичните произведения „Крива ли е съдбата?“, „Сока“ и др. – обзорни статии за сръбската литература.
В началото на май 1869 година се установява в Букурещ и е ангажиран от „старите“, група заможни български търговци, да редактира техния вестник „Отечество“. Не след дълго той влиза в конфликт с тях, тъй като отхвърля идеята им за поставяне на България под руски протекторат и се застъпва за самостоятелни революционни действия за освобождение на страната. От 7 ноември издава в. „Свобода“ (1869–1873). По-късно негов пръв помощник там става Христо Ботев, а вестникът става орган на БРЦК. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873 – 1874). Едновременно с издаването на вестник „Независимост“ Каравелов поддържа тесни контакти с революционната българска емиграция, с Васил Левски, с когото през есента или края на 1869 година полагат основите на революционната организация. На учредителното ѝ събрание в края на април и началото на май 1872 година Каравелов е избран за председател на БРЦК. Освен работата си около комитета Каравелов поддържа контакти в Букурещ и с дейци на руското революционно движение. След трагичната гибел на Апостола на свободата апатията на част от революционните дейци към делото, несъгласие и недоразумения с ръководните членове на организацията го карат да се оттегли от ръководните органи на движението, да преустанови „Независимост“ и от януари 1875 година да започне да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници. Настъпва разрив между Каравелов и Ботев. Въпреки това Каравелов остава революционер и демократ, загрижен за съдбата на поробения български народ, за всички потиснати в света.
След романите и разказите си на руски и сръбски език Каравелов се връща към българската си същност. Една година след Освобождението на България писателят губи дългата битка с туберколозата в Русе, където се е установил след престоя си в Румъния.
За шести път през лятото в двора на Гьоте-институт, България се прожектират документални филми от Германия. Тазгодишната програма "Съвременно германско документално кино под открито небе" се открива днес (10 юли) с "Наследството на Пандора" на режисьорката Ангела Кристлийб. Филмът е от 2024 година и разказва за един от гигантите на европейското кино..
"Родопи филм фест" започва днес от 19 ч. в Смолян поред Регионалната библиотека "Николай Вранчев". Акцентите от фестивалната програма в "Нашият ден“ представя програматорът Илияна Перянова . "Родопи филм фест" съживява традицията на едно от най-емблематичните в миналото филмови събития у нас – форума "Преглед на творчеството на младите..
На живо от Монако – едно от най-бляскавите кътчета на Лазурния бряг – в "Нашият ден" се включва колегата Юлия Владимирова. Тя разказва за форума One Masters Monte-Carlo, който се провежда в рамките на Седмицата на изкуствата в Монако. Събитието е място за среща между съвременното изкуство, изтънчената бижутерия и по-класическите..
Четирите сезона и обредните дейности, свързани с тях, представя проектът "Делници и празници – природата в българската традиционна култура" на Националния етнографски музей при БАН в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН. Новата изложба от цикъла "Поверие и познание", която се провежда едновременно в двата музея, е посветена на..
С играта "Пътешественикът и тези чудни, чудни вещи" започва образователната ваканционна програма на музея в Горна Оряховица . От 12 юли стартира поредното издание на инициативата "Семейни съботи в музея", която датира от лятото на 2014 гodina. Целта е чрез различни занимания малки и големи посетители да преоткриват историята и традициите на родния..
"Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия... Записах стихове –..
В “Нашият ден“ представяме филм "Българите от Маутхаузен" с автори Андрея Тодорова, Кристина Каньова, Калоян Колев, ученици в Националната професионална..
Несъгласието за даряване на органи, тъкани и клетки да се изразява в декларация, вместо в здравноосигурителната книжка, предвижда проект за промени в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg