Елинка Величкова: Хармонията е тази, която винаги съм следвала

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата. 

Елинка Величкова, отговорен музикален редактор в програма „Христо Ботев“, е Главен герой. Сякаш музиката е нейният живот. Тя винаги е била разпознаваема от слушателите.

"Родителите ми не са професионални музиканти – те са обикновени хора. Баща ми беше преподавател в военното училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия, конструктор на самолети, човек с конструктивна мисъл. Майка ми е с икономическо образование. Двамата пееха чудесно и в дует и бяха душата на компанията. Моят дядо по бащина линия свиреше, макар и пак любителски, в биг бенд в Шумен, с който всяка вечер изнасяха концерти на живо. 

Започнах в 4-ти клас с акордеон – беше по-голям от мен... Беше ми много трудно да го нося, но преподавателката откри у мен музикални заложби и ме ориентира към виолончело. А учителката, която имах, Малинка Каракашева, тя въведе любовта и отношението, което имам, специално към този инструмент. За мен най-душевно богатият, най-чувственият инструмент е виолончелото – и не съм пристрастна, това е мнение и на други ми колеги. Свирила съм 2 години в Плевенската филхармония, след това довърших задочно висшето си образование, защото се появи дъщеричката ми... нямаше как да продължа. Винаги съм имала една дистанция от сцена, от микрофон. 

Радиото като съдба

"И за миг не съм съжалила, че съдбата ме доведе до музикалното редакторство. Константин Попов (основоположникът на виолончеловата школа в България) ме въведе във виолончелото. Неговата дъщеря Татяна Попова беше постъпила току-що в радиото в редакция "Камерна музика" и беше командирована на Плевенски музикални дни Катя Попова. Тя дойде на гости вкъщи и започна да ми разказва за работата си в радиото. Това толкова ме впечатли, че след срещата казах на майка ми: "Това е, което искам да работя, никакви сцени и концертиращи артисти не ме вълнуват". Благодарна съм на съдбата си, че това беше осъществено."

Екипност – ключът към радиото

"Екипността е едно от най-важните неща в нашата работа. Предпочитам да се изразявам с музика, отколкото с думи. Такава екипност се получи в предаването "За здравето" със Стойчо Стоев и с Цвета Николова в "Познати и непознати". Петър Гюлеметов - Мусалата редакция "Музикално оформление", както се казваше тогава, това е основата, която съм получила в радиото. Никой музикален редактор не може да бъде добър, ако не мине през такъв род школа на музикалното оформление. Тогава Петър Гюлеметов - Мусалата имаше една крилата фраза към всички млади: "Трамвайно билетче да ви дадат, трябва да можете да го оформите музикално". Обикновено не беше доволен от това, което правим, но на събрания, на съвети винаги ни хвалеше – като децата, които целуваш само когато спят..."

Водещото в музикалния избор през годините

"За мен има един израз за музиката – хубава музика, която съвпада с моята душевност. Може би моят вкус няма да допадне на други, но всеки си има своята линия в музиката. Хармонията е тази, която винаги съм следвала. Хармонията не само в музиката, но и в отношенията с хората, с любимите и с близките хора, има я в природата... Това за мен е мелодичната линия, която следва музиката. Във всички стилове и музикални жанрове."

Елинка Величкова благодари за топлите думи на своите колеги и подчерта, че за нея е чест да бъде отговорен редактор на толкова професионални и добри музикални редактори от редакция "Забавна музика".